Знаете ли, че истинското име на Калина Малина е Райна? А че още през XIX век е имало българки-педагози?
Отговори на тези и други любопитни подробности може да откриете в книгата „Аз съм българка”!
„Аз съм българка” събира 40 истории на смели, умни и достойни българки от историята, написани от Петя Александрова. 40 знакови български художнички пък нарисуваха портрети на тези жени в книгата, превръщайки я в достоен роден аналог на превзелата целия свят „Истории за лека нощ за момичета бунтарки”. А съставител на специалното издание е талантливата художничка Капка Кънева.
Историите на Венета Ботева, Леда Милева, Яна Язова, Цветана Табакова, Ива-Ваня, Вела Живкова-Благоева, Мара Белчева – познати и непознати имена от историята ни – оживяват отново чрез илюстрациите на Адриана Герасимова, Албена Лимони, Александра Димитрова, Анжела Минкова, Анна Бояджиева, Антония Ангелова, Ася Колева, Бистра Мъсева, Виктория Георгиева – Mouse, Вяра Бояджиева, Гергана Дзингарова, Дима Дамянова, Елена Панайотова, Елица Димитрова, Ема Вакарелова, Женя Адамова, Ива Гикова, Ина Христова, Калина Мухова, Калина Христова, Капка Кънева, Катина Пеева, Люба Халева, Маргарита Дончева, Мария Налбантова, Миглена Папазова, Мила Янева-Табакова, Милена Вълнарова, Михаела Караджова, Моника Попова, Невена Ангелова, Петя Димитрова, Росица Ралева, Росица Ячкова, Светлана Мирчева, Свобода Цекова, Силвия Богоева, Текла Алексиева, Теодора Дончева – Теч и Тоня Горанова.
Защо героините на „Аз съм българка” са само жени? „Лесно е да се отговори на този въпрос”, твърди Петя Александрова. „Защото все още за света, в който живеем, полът не е без значение. И защото нещата не са били така лесни, когато си жена и имаш смели идеи и хвъркати мечти. А само с тях светът може да бъде променен. И да служим за пример на бъдещите поколения."
В поредица от материали ще ви запознаем с увлекателно разказаните истории на някои от тези 40 забележителни българки, любезно предоставени ни от издателство "Сиела". Първата от тях е посветена на Мара Белчева - жена с изключителна красота, ум и ерудиция, но трагична съдба.
Илюстрация на Мила Янева-Табакова (1991 г. София). Мила е специализирала илюстрация и комикс в София и Брюксел. Интересува се от потенциала на арт книгите и авторските независими печатни издания и е един от основателите на съвременната артистична платформа ТИ-РЕ. Ефирната ѝ акварелна рисунка я нарежда сред предпочитаните илюстратори на детски книги у нас.
Мара Белчева
Поетеса
(1868 – 1937)
Някога в Севлиево израснало едно красиво момиче, което обичало да чете стихове. То било с големи бляскави очи и с къдрава тъмна коса, която обграждала нежното му лице като ореол. Но „много хубаво не е на хубаво“, шушнели старите баби, според тях красотата носи само неприятности. А женският ум, така мислели тогава, е почти излишен. Защото тъй или иначе мъжете са тези, които работят, вземат решения и „въртят“ политиката. А жените трябва да си седят вкъщи, да си гледат децата и да приготвят вкусна вечеря.
Мара, така се наричало детето, получила отлично образование – първо в Търново, после във висш девически институт във Виена. Станала учителка. В красивата учителка се влюбил русокосият Христо Белчев. Когато се оженили и вървели двамата по улиците, хората се показвали на прозорците, за да им се любуват, толкова красиви и щастливи изглеждали. И тогава дошла бедата... По това време Христо Белчев бил министър. Една вечер, докато вървели край Градската градина с премиера Стефан Стамболов, били издебнати и по тях стреляли платени убийци. Премиерът оцелял невредим, но Христо Белчев издъхнал в кървава локва сред парка. Така Мара Белчева, още младоженка, останала вдовица. Скръбта ѝ била голяма. Наредила да боядисат всичко в черно – и стените в дома ѝ, и дрехите, и спалното бельо, и завесите...
Заминала за Виена и се записала да следва в университета. Надявала се по този начин да се утеши, да забрави. Но навсякъде я преследвала скръбта. Отново се върнала в България. Княз Фердинанд я поканил за придворна дама на майка си княгиня Клементина. Животът в двореца обаче не ѝ харесал. Сърцето ѝ било пълно с мъка, а жените там клюкарствали и флиртували, обсъждали коя какви тоалети си е купила и с кого е танцувала на бала... Веднъж един млад мъж от приближените на княза се опитал да се промъкне през нощта в стаята ѝ. Оскърбена, на другия ден тя напуснала двореца. Князът, недоволен от случилото се, ѝ намалил вдовишката пенсия, а някои от приближените му пръснали мълвата, че красавицата сама е повикала младежа на нощно посещение.
Мара Белчева обмисляла да отпътува отново зад граница, да учи, да работи... Но не го направила, защото се сприятелила с големия български поет Пенчо Славейков. Той бил некрасив и болнав, но тя го обикнала. Затова тръгнала с него, когато той отпътувал за чужбина. И двамата се надявали, че някъде ще открият лекар и лекарства за болестта му. Решението ѝ предизвикало буря от възмущение и почуда дори и сред близките ѝ – как така ще прахосва младостта и парите си заради някого, дето не ѝ е нито годеник, нито съпруг. И не ѝ е лика-прилика по външност.
Любовта ѝ давала сила. Те двамата обиколили Европа, но така и не успели да намерят лекар, който да прави чудеса. Благодарение на любовта ѝ Пенчо Славейков написал прекрасни стихове. След смъртта му тя намерила смелост също да напише своя книга с поезия, една от първите „женски“ книги в България. Нейните стихове били посветени, разбира се, на любимия ѝ... Поетесите след Мара Белчева вече имали пример и не се стеснявали да говорят за най-интимните си преживявания.