Социалните мрежи се превърнаха във врящ казан заради "превода" на "Под игото" на новобългарски - осъвременена версия на класическия роман на Иван Вазов, с който са израснали милиони български деца. Според автора на скандалната интерпретация Нели Стефанова, изказът на днешните ученици е нов, различен, те използват много чуждици, а езикът на Вазов им е архаичен и непонятен. В новото издание на романа „Под Игото“ са заменени 6000 думи и изречения. Архаичните думи са „преведени“ на съвременен български език, за да бъдат разбрани от младите читатели. Поне такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „Чемшир“ става вечно зелено дърво, “чучурче” – чешма, “глъчка” – гласове и “ятаган” – сабя.

"Няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език", коментира обаче пред БГНЕС литературният критик проф. Кирил Топалов.

Проф. Кирил Топалов

„Това е кощунство да „преведеш“ Вазов, създателят, съхранителят на нашия език от български на български. По-страшно нещо от това не познавам. Защото, когато ние употребяваме думата усет, не знаем, че тя е създадена от Вазов, или думаха хижа, или думата часовник. И още десетки думи от нашия нов български език, които са създадени от дядо Вазов“, коментира литературният критик и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Кирил Топалов. По думите му по-приемливо би било на учениците да им бъде обяснено значението на тези думи.

"Не трябва да се захвърля нашата словесна класика - това е езикът на онова време. Не може да превеждаш Каравелов, Вазов, Ботев Славейков на съвременен български език, защото така убиваш част от нашата духовна култура", смята ученият.

Той дава пример с гърците, които имат Пападиамантис, и с италианците, които имат Манцони с романа “Годениците“, съдържащ много стари италиански думи. И двамата имат същото значение за литературите на тези две страни, каквото Вазов има за нашата. „На ум не му минава на никого в Италия да смени езика на Манцони със съвременния италиански език. Как й е хрумнало на тази жена, просто не зная. Това е наистина голямо падение“, подчертава проф. Топалов.