Обикнах пустинята от пръв поглед още преди 3 години, при първото ми пътуване до Доха. Всъщност, като се замисля, винаги съм била очарована от нея, още от ранните ми детски години, когато само гледах великолепните пясъчни дюни по телевизията и мечтаех да ги докосна. Тя винаги ми е давала чувство на свобода, смелост, безкрайни възможности и усещането, че някога, много отдавна, в предишен живот съм живяла там. Винаги ме е привличала със своята магнетичност и харизма, колкото и странно да звучи за много хора. Може би заради това пътуването ми из Египет и Сахара ме накара да се почувствам на „моето“ място и запълни една голяма празнина в душата ми.

Египет!

Да извадя щипка есенция от толкова много величие, история, впечатляващи картини и да я поднеса само в един блог пост, е сложна работа. Но ще се опитам да опиша накратко най-интересното от тази интригуваща държава и емоцията от срещата с нея, без да използвам познати клишета.

Държава, която има своя си ценностна система, свои закони за оцеляване, свои митове, легенди, традиции, нрави и най-интересната хилядолетна история в световен мащаб, a в същото време нехае за това, че брутално изостава в културното и икономическо си развитие. Но може би именно в това се крие нейният чар. Без значение от горещините и огромните разстояния, у мен остана чувството на удовлетворение от всичко онова, което видях в Египет, а не чувството на умора от хилядите километри, които пропътувах.

Великолепие. Това е думата, с която мога да характеризирам египетските пирамиди, Червено море и Луксор. За първите две вече ви разказах в блога си Spring Lady, a сега дойде и редът на Луксор и неговия момент на слава.

Всъщност туристическият маршрут на долината на Нил най-често завършва в Луксор. Единственият голям град в южната част на страната. Именно там се намира и най-големият и значим храм, открит някога в древен Египет – Карнак. Това е и втората най-популярна дестинация в страната след пирамидите в Гиза.

Днес по-голяма част от сградите на територията на Карнак са недостъпни за обикновените туристи. Някой са в процес на реставрация, а други са толкова разрушени, че единственият начин да се съхрани останалото, е достъпът до тях да бъде ограничен. Най-значимата постройка, обаче, храмът на Амон Ра, посреща посетители по всяко време на годината и определено е нещо, което всеки човек трябва да види със собствените си очи. Всяка статуя е издялана с прецизност и изглежда сякаш всеки момент ще проговори. А мистиката на древните йероглифи, съхранени в камъните, е невероятна.

Когато преместили столицата си от северния Мемфис на юг към Тива (16 – 11 в. Пр. Хр.), египетските фараони спрели да строят пирамиди и започнали да оставят телата си в подземни гробници. Така се формирала и Долината на царете, следващата грандиозна забележителност, която се намира в непосредствена близост до Луксор. В тази безценна съкровищница на египетската култура до момента са открити 66 гробници, сред които тези на най-величествените фараони, управлявали някога Египет. Тези древни погребални камери и саркофази, според мен, трябва да са неизменна част от посещението на всеки турист.

Радвам се, че отделих един ден от почивката си именно за тези свещени места, защото научих безценни и любопитни факти за древноегипетската култура и монументи. Определено си заслужава всичко това да бъде видяно, защото помещенията по нищо не приличат на европейските, мрачни, средновековни гробници. Египетските са светли и цветни, а издълбаните в стените йероглифи са нещо, което би впечатлило абсолютно всеки посетител. А вие само можете да се убедите от снимките, които съм направила.

Луксор и Египет успяха да ме срещнат с коренно различни култури, светове и нрави, изпълниха душата ми с радост, красота и великолепни гледки, които не могат да се видят никъде другаде. Накараха ме да се вгледам в себе си и реалността, в която живея, и да разбера, че “всеки вижда само онази красота, за която е дорасъл“.

А ако вие сте любопитни за още красиви кадри и разкази, можете да ме последвате в Инстаграм на @blagomira.springlady.