Не са далеч времената, когато всички се възмущаваха по новоизлюпените богаташки синчета, чиито меркантилни жени се кичеха с кожите на мъртви животни. Многоимотният тузар имаше корем метър напред и понятие си нямаше от думата "маниери". Не че към ден днешен има. Външният му вид също с нищо не се е променил. С тази разлика, че днес се е превърнал в новия идол на подрастващото поколение заедно с нафуканото си и нахакано гадже, което денонощно му брои парите и кълчи ханш в лъскавите барове из страната.

Същото ежеминутно „предъвква“ в мислите си вълнуващите го въпроси: „Да бъда или да не бъда“, ъ, пардон - „Да разширя ли още повече обема на устните си, или да заложа на силиконов бюст“, „Да отскоча до Дубай, или да се насладя на палещите лъчи на Доминикана“.

Неотдавна една подобно звучаща „височайша“ особа сервира в едно кулинарно предаване по телевизията шампанско и хайвер със специална седефена лъжица. Дамата тогава изтъкна на всеослушание, че така трябва да се прави. Същата доволно сочеше към отрупаната с невиждани специалитети трапеза, за които бедният пенсионер у нас може само да мечтае, гладно преглъщайки изплувалата в устата му слюнка. То не бяха крем супи, брюлета от гъши дроб, патици по Пекински, калмари, скариди, октоподи, чери домати, телешки медальони, шоколади, маскарпонета и какво ли още не. С други думи - трапеза, която през очите на обикновения, отруден, живеещ на кредити и заеми, българин, би изглеждало чиста проба разхищение и... обида.

Явно днес у нас не е нужно да имаш образование, да говориш правилен български език или да знаеш столиците в Европа и по света. Нищо, че си в Европа. Но виж, друго си е да си плеймейтка, инстаграм звезда. Звучи някак престижно! Всички те харесват, трупаш "лайкове" (тази така популярна "тренди" думичка, чуждопоклонничеството е във вихъра си), всички ти подражават, искат да са като теб! (Боже, опази!) Пък нищо, че си се издигнал бързо на високия пиедестал на славата и богатството без необходимите за това духовни и интелектуални качества, навици и култура. Нищо, че си затънал в духовна слепота. Важното е, че си с едни гърди и... джуки напред... Онези, с книгите в ръце, да му мислят...

Днес да си интелектуалец е едва ли не мръсна дума, а този, който прави пари, получава същото уважение, каквото преди получаваха интелектуалците. Мотото на съвремието ни е... още, още, още... Още пари, още власт, още цици, още ботокс, още филъри, още, още... И така, докато се превърнеш в обезобразено и безформено чудовище – в буквален и в преносен смисъл, загубило представа за живота, себе си и реалността. В чудовище, живеещо като паразит, ограничен от недъгавата си, изкривена и осакатена представа за красота и достойнство. В чудовище, чието мото е безразличието и непукизмът. А след него и потоп!

Нищо, че ще стане за смях в очите на онези, които знаят цената на успеха; на онези, които знаят къде се крие истинското богатство и които го носят в себе си, грижейки се за него като зеницата на очите си. На онези, за които стойността на човешкия живот не се крие в златните лъжички и сребърния поднос, а в уханието на подареното цвете, в шума на морския бриз, в онова парченце шоколад, което прави света една идея по-сладък, a проблемите, малко по-незначителни. В усмивката на едно щастливо и здраво дете. В подадената ръка, в добрата дума! В благородната постъпка. В любовта и удивлението. В прошката и благодарността.

Тъжната равносметка? Каквото не се купува, то няма никаква стойност. Успехът оправдава всичко. Прав беше Ботев. Уви, прав е и днес. Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита!

Четете още: Изгубени в прехода