Да се храниш по часовник и с асистент-надзирател, който следи всяка твоя крачка. Да имаш детство в менгемето на изискванията за красота на филмовото студио и да вървиш към пиадестала на Любимка на Америка с мечти, премазани от тонове успокоителни и хапчета за туширане на апетита. Това е само част от кошмарния старт на Джуди Гарланд в шоубизнеса, но Рене Зелуегър избира агонията на последните ѝ дни за ролята на своето голямо завръщане. „Джуди“ я връща в А групата на киното след 10-годишна пауза, а за да се подготви за ролята на великата певица, актрисата влиза в нещо като вокална казарма. Ходи 4 месеца на педагог, за да развие гласа си до степен, в която може да изпее всеки тон с драматично-поетичния заряд на Гарланд.

Зелуегър се разтваря напълно в образа на легендата и изключителната ѝ роля вече ѝ донесе „Златен глобус“ и номинация за „Оскар“. Нищо чудно след три опита да грабне най-престижната статуетка в Холивуд идния месец тя най-накрая да прилегне на нощното ѝ шкафче.

Пей с мен като за последно

Саундтракът към биографичния филм за Гарланд на практика е първият солов албум на Зелуегър. В „Джуди“ (Анимато мюзик/Universal Music Group) актрисата обединява сили с поп звездата Сам Смит за абсолютно уникалната версия на една от класиката Get Happy, и си партнира с Руфъс Уейнрайт (съавтор на повечето хитове на Роби Уилямс) за красив римейк на Have Yourself A Merry Little Christmas.
Зелуегър прави интерпретации на едни от най-обичаните и популярни класики на Джуди Гарланд , белязали завинаги световната музикална и филмова индустрия – като Come Rain or Come Shine и Over the Rainbow. Записите на изпълненията в „Джуди“ са направени в Abbey Road Studios в Лондон и улавят наелектризиращата енергия на Гарланд на фона на бурния ѝ личен живот и нестабилно здравословно състояние.

Една роля някъде над дъгата

„Джуди“ излиза и на бг пазара в навечерието на 50-годишнината от преждевременната загуба на великата актриса и певица през 1969 г. и 80 години от ролята ѝ в “Магьосникът от Оз” (1939 г.), която я превръща в тийн звезда на Америка.

Когато Гарланд каца в Лондон за серия напълно разпродадени шоута в театъра Talk of the Town, личното ѝ щастие е на командно дишане – почти разорена, в разгара на битка за попечителството над децата си, без покрив над главата, но със сериозна зависимост към седативите, това е последният ѝ шанс да рестартира живота си.

Рене Зелуегър е поканена за ролята от театралния режисьор Рупърт Голд. Изчита сценария за денонощие и лети за Англия за неангажираща среща по обсъждането на визията за грандиозен персонаж като Гарланд. Още преди Рене да е казала „да“ на най-голямото предизвикателство в кариерата си, екипът на Голд започва проби на перуки и грим на база на събраните фотоси на Гарланд от последните месеци от живота ѝ.

Костюмите на Гарланд сковават силуета на Зелуегър – буквално. Поддържането на прегърбена стойка на сет с часове, ѝ докарва проблеми с гърба. Извън тъмните лещи и перуката Рене носи само един изкуствен нос, който редовно се смъквал по време снимки.