Това са само част от заглавията, които преди да внушат информираност, внушават страх.
Все си мисля, че най-страшно е, когато не знаеш. Защото очите на страха са широки и защото в главата ти всичко е по-голямо, по-тъмно, по-ужасно. Всичко в главата е „по“! Не знаеш какво има в тъмното и не знаеш какво те очаква от там и точно заради това е страшно. Когато пред лицето ти се изправи опасността, поне можеш да я познаеш и да измислиш план за действие, но когато не я познаваш, стоиш в ступор и в незнаенето си изпадаш в паника и застиваш.
Затова най-добре е да знаеш и да си информиран, за да можеш да подготвиш себе си за най-правилната реакция. Може би, ако споделя, някой друг ще почерпи от моя опит и вече ще знае.
Беше красив, зимен слънчев ден. Аз тайничко ликувах, че тази зима всички сме здрави и нищо не е разклатило нашето семейно щастие. Нищо не е провалило семейните сбирки и почивки. Всичко вървеше по план.

Събота сутрин в 6,30 – не беше най-мечтаното време за ставане, но въпреки това впрегнах всичките си сили и станах. Бях обещала да закарам сина си до училище на Олимпиада по история. Стори ми се странно блед, с напукани устни и уморени очи, но аз го отдадох на притеснението му покрай Олимпиадата. За него беше изключително важно да се представи добре. Каза ми, че се чувства добре. Аз избрах да му повярвам. Виждах, че нещо не е както трябва, но позволих на моето дванадесетгодишно момче да се почувства мъж и да надмогне себе си. А може би не трябваше...

През целия път към вкъщи, на връщане от училище, виждах в заскрежените клонки митични чудовища, които се опитваха да ме настигнат, обвиваха колата с ледените си пръсти, проникваха вътре и ме хващаха за гърлото. Толкова ли страшни бяха страховете ми?
След три часа синът ми се обади, че е свършил и помоли да отида да го взема. Обикновено се прибираше сам. Веднага разбрах, че нещо не е наред. Не знаех досега, че мога да шофирам така. Дори не бях подозирала какви умения притежавам. Бях пред училище за по-малко от петнадесет минути. Още щом го зърнах, го познах – Грипа. Там на улицата не стоеше моето момче, там стоеше той – Грипът. Познах го по треперещите му устни, по горещото чело, по безсилието, по невиждащите очи. Там на улицата съвсем безапелационно стоеше Грипът, от чийто джоб се подаваха същите онези митични чудовища, които ме преследваха.

„Ама защо днес, защо ние, защо точно сега“ – заредиха се обичайните въпроси, но отговорите бяха заместени с обичайните им страхове – „само дано не вдигне много висока температура“, „само дано не започне да повръща, че изобщо не ми се влиза в болница – последният път беше ужасно“, „дано не зарази и сестра си“. И после разбира се, успокояващите мантри: „Спокойно, това е само някакъв грип“, „вече колко пъти сте боледували от грип, ще се справите и този път“, „може този път да мине по-леко“.
40,3 градуса показа термометърът и може би в същия този миг няколко косъма в иначе никога боядисваната ми плътно кестенява коса се обагриха в бяло. И в този миг аз станах само майка, цялата майка – само и единствено майка. Забравих как се казвам, какви бяха плановете ми и какво искам. Само знаех какво обичам – детето си.

И целият ми свят се превърна във влакче на ужасите, което управлявах аз. Виждах всичко на забавен каданс, като че ли станах външна на себе си, но в същото време се движех мълниенесно, по-бързо от светлината, каквата можеше да бъде само мисълта. И последваха мобилизиране на свръх сили, но в същото време демонстриране на спокойствие, защото то беше най-важно и... повръщане, бълнуване, несвързано говорене, кърпи с вода, безсънни нощи и безсънни дни и търпение, и молитви и пак търпение, и пак молитви. После на влакчето се качиха няколко лекари с бели престилки. Не можах да ги видя, нито да ги чуя. Усещах само пренебрежителното им отношение, пренебрежение към страха ми. А той – милият страх – стоеше под всичките пластове размазани от шеметната бързина, физиономии. Стоеше в самата ми сърцевина и беше обхванал цялото ми същество. Но именно той – страхът ми – ми даваше силата да съм бездиханна, да съм неуморна, да не спя, да не ям, но да съм. Той играеше ролята на двигателя на моето влакче на ужасите, той беше моят компас.
И през цялото това време на шеметен полет пред очите ми стоеше някакво петно – едно малко розово петънце се размазваше пред погледа ми, но аз се опитвах да не му обръщам внимание. Просто нямах време за никакво разсейване. Докато накрая малката ми дъщеричка не дойде при мен с розовото петънце в ръцете си и ме попита:
- Мамо, а аз да пия ли Цегет+? Не искам да се заразя с този ужасен вирус. Нали си ми казвала, че Цегет+ притежава малки войничета, които те бранят и те защитават от вирусите? Може ли сега да ме защитят? Не искам да се разболявам.

- Какво? Цегет+. Как така бях забравила? Разбира се, миличка, че ще пиеш.
И в този миг усетих как моето влакче забави своя ход. Видях опита за топла прегръдка в очите на съпруга ми, видях отчайващата нужда от майчина ласка в протегнатите към мен ръце на дъщеричката ми, видях изгрева – обещаващ добрини и най-накрая видях бегла усмивка по лицето на сина ми, чух гласа му - бодър и свеж: „Мамо, по-добре съм!“

Измина цяла седмица от тези думи и слава Богу, и аз, и съпругът ми и малката ни дъщеричка сме добре, благодарение на малкото розово петънце, благодарение на Цегет +.
Ceget + съчетава в себе си полезните действия на натуралния витамин С от ацерола, висококачествен екстракт с фармацевтична честота от ехинацея и органичен селен. Той е изцяло натурален продукт, което позволява по-доброто усвояване на съставките от организма. Биологично активните компоненти действат синергично, което е от огромна полза за цялостното функциониране на имунната система. Не съдържа животински продукти, оцветители и консерванти. Подпомага собствените сили на организма срещу вируси и бактерии. Подходящ е при първи симптоми на настинка и грип, при епидемична обстановка или за често боледуващи хора. Действа благоприятно при отслабена имунна система, за по-бързо възстановяване след тежки заболявания, операции, при възпаления, за укрепване на кръвоносните съдове.Можете да го намерите в аптеките и без рецепта или онлайн Т У К.
Това е само един грип...
Аз вече знам. Вие също.