Първият ми брак се разпадна именно заради това – заради неговите изневери. Той замина в командировка в екзотична страна покрай новата си работа, а когато се върна ми даде лентата от фотоапарата си (тогава още ползвахме лентови фотоапарати), за да я проявя и да разпечатам снимките. Взех пакета със снимките и го отворих, за да видя какви красиви пейзажи е заснел – все пак хората, които ги бяха поканили там, ги бяха водили на екскурзии по местните забележителности.

Разглеждах кадрите, любувах им се, но изведнъж стигнах до поредица от снимки с някаква гола туземка, която позираше предизвикателно, явно в хотелска стая. Бях шокирана. Вечерта питах мъжа ми коя е тази жена. Той се ухили и каза, че не се е усетил кога да спре тази госпожичка. Местните девойки уж всичките се държали така с чужденците, това не било нищо особено. И аз му повярвах, колкото и нелепо да звучи. Само че семената на съмнението бяха посяти някъде дълбоко в мен. От работа му предлагаха все повече и повече командировки, винаги в някакви далечни и загадъчни страни.

В даден момент аз осъзнах, че на тези пътувания той оглежда не само архитектурни забележителности, но и напълно живи обекти. Защото съпружеският секс просто изчезна от живота ни. Мъжът ми започна да се изнервя за всякакви дреболии и да се заяжда за облеклото ми. Веднъж ми се навика, че съм била облякла твърде прилепнала и предизвикателна рокля. Тя беше просто трикотажна рокля до коленете в шоколадов цвят, която бях носила периодично вече цяла година. Той поиска незабавно да я сваля и я разкъса пред очите ми, за да не нося повече тази „проститутска“ рокля.

Макар че тя беше с високо, закрито деколте. Мъжът ми просто зацикли на тема проститутки. Започна да вижда като „проститутски“ всичките ми дрехи, а веднъж отиде сам и ми купи рокля – адски широка права рокля до петите с идиотска декорация. Фолк-стилът разбира се понякога излиза на мода, но като журналист не можех да ходя облечена като парцалена кукла. Отношенията ни в даден момент окончателно се развалиха и завършиха логично с развод, но ето какви уроци си взех от изневерите му.

1. Проблемът не беше в мен и в моя външен вид

Колкото и да се опитваше той да ме убеди, че на мен нещо не ми е наред, сега разбирам, че проблемът е бил само в неговата глава.

2. Аз не мога да влияя на решенията на друг човек

Колкото и добра, стройна, любеща и чакаща го с вкусна вечеря да бях, ако той решеше, че на командировка може да се позабавлява с други жени, просто го правеше.

3. Изневеряваше той, а се чувствах виновна аз

Чак по-късно проумях, че той по всякакви начини ми е внушавал чувство за вина и срам, но тези чувства са били негови. Изневеряващите често правят точно така по логиката „най-добрата защита е нападението“.

4. Изневярата не искаш да я забелязваш

Често не виждах явните признаци, че той ме лъже, дори ако бяха буквално под носа ми. Иначе щеше да се наложи да реагирам. По-късно, вече след развода започнах постепенно да проумявам, че съвсем очевидно по еди кое си време е ставало еди какво си. Тогава осъзнах колко интересно е устроена психиката ни, как се защитава от жестоката реалност чрез такава избирателна слепота.

5. Хората не се променят

Първият му брак се разпаднал, защото той изневерявал на жена си. Той спокойно ми разказваше за това. Мислех си, че на мен той няма да изневери – нали бяха минали много години от тогава, той беше поостарял, беше спал с какви ли не жени, а и все пак се обичахме. Но изглежда, който си е женкар, си остава такъв до дълбока старост. Не можеш да го промениш.

6. Неговата изневяра ме научи на отговорност пред другите хора

От опит знам колко е болезнено и горчиво да бъдеш предаден, да бъдеш излъган. Това ме направи по-внимателна към чувствата на другите хора.

7. Трябва да си говориш открито с половинката си

Трябва да бъдеш смела, за да реагираш адекватно и да не се страхуваш да видиш истината. На мен понякога ми беше удобно да си крия главата в пясъка на реалността и да виждам само външния фон – всичко е наред, няма проблем. Но душата сякаш знае истината и възникват дълбоки неврози. Спомням си, че през последната година от съвместния ни живот започнах всяка седмица да получавам пристъпи на мигрена. Аз не допусках истината в съзнанието си и главата ме болеше от натрупаното напрежение. Щом се разведохме и видях реалната картина на миналите събития, мигрената ми изчезна, сякаш никога не я беше имало.

8. Научих се да разбирам по-добре мъжете

Аз някак автоматично се научих да различавам от пръв поглед надеждните мъже от ненадеждните.

9. Още един урок – не можеш да се подготвиш за изневярата

Дори когато ми се струваше, че бих го приела всякакъв, даже и толкова развратен, болката от изневерите му не намаляваше. Това е просто вид самозаблуда, „вижте ме колко съм прогресивна“. Това беше просто опит за самоуспокоение, който свърши работа за много кратък период и само временно притъпи болката.

10. Разбрах, че мъжете, които изневеряват, въпреки всичко продължават да обичат жените си

И че кръшкането не е плод на любов, а на характер, навици, вътрешно объркване от страна на мъжа. Бракът се разпада не заради това, че любовта е приключила, а защото чувството му за вина пред жена му е станало твърде силно и той вече не може да го понесе. При това жената е натрупала в себе си твърде много болка от измамите. Но любовта все още съществува някъде дълбоко, под всичките деструктивни чувства продължава да тлее искрата на онази първа радост при срещата на две сродни души. И загубата на тази любов е полезно да се оплаче, да се изскърби.

Автор: Виктория Танич