Влюбените са изоставяли кралствата си и почтително са сваляли короните си заради своята единствена любов. Пренебрегвали са мнението и условностите на висшето съсловие, потъпквали са вековни традиции, за да се покорят на страстта. Понякога коронованите особи подаряват сърцата си на съвсем неаристократични дами и господа, които не могат да се похвалят с блестящо родословие. Но и за кралете най-важното е да имат до себе си любим човек, с когото да споделят всичките си радости и мъки, радвайки се на взаимна любов.

Грейс Кели и принцът на Монако Рение III

Малката късогледа дебеланка, каквато била Грейс Кели като дете, едва ли е приличала на някого на бъдеща принцеса. С годините обаче сладкото момиченце се превърнало в очарователната актриса, постигнала невероятен успех в киното. Кели спечелила „Оскар“ и станала любимка на Хичкок. Прочутият режисьор винаги намирал роли за нея в своите филми и я наричал „заснежен вулкан“. Под ледената красота и кралската осанка на Кели се криели невероятен темперамент и изтънчена душа. Най-известните мъже в света били очаровани от нея. Веднъж ѝ предложил брак самият ирански шах Мохамед Реза Пахлави. Красавицата отказала, без да му мисли много-много. Грейс била много взискателна в това отношение и чакала своя принц. Тази красива и умна жена, заобиколена от внимание и спечелила си световна слава, всъщност си мечтаела за здраво, щастливо семейство и деца. Тя сякаш сама орисала бъдещето си да стане такова, каквото го искала. Грейс обичала поезията и цветята – и тези увлечения като по чудо съвпаднали с интересите на принца на Монако Рение III, нейния бъдещ съпруг. Актрисата вярвала, че съдбата ѝ дава знаци, които да я водят към значими събития. Символично и един от последните филми на Кели, „Лебедът“, сякаш подсказал с финала си скорошните промени в живота ѝ.

На Фестивала в Кан през май 1955 г. известният журналист Пиер Галант предложил на Грейс да ѝ направи фотосесия с принца на Монако Рение III. Звездата поначало не била очарована от идеята да обикаля тесните улички на малкото кралство – но възможността да се срещнеш с коронована особа не е за пренебрегване. Затова накрая актрисата дошла в Монако, облечена в рокля на ярки цветя. Това бил важен момент не само за бъдещите влюбени, но и за цялото кралство. Рение сякаш го попарил огън, когато видял Грейс, той изведнъж усетил, че тази жена е онази единствената, която той е чакал цял живот. Те се разхождали из разкошната зоологическа градина – гордостта на принца – и си приказвали. По-късно Грейс отговорила на любопитните въпроси какво впечатление ѝ е направил престолонаследникът с предпазливото „Той е много чаровен...“.

Скоро написала на Рение III писмо, с което да му благодари за топлото посрещане. Принцът ѝ отговорил веднага, като влюбено момче. Тайната им кореспонденция продължила почти половин година. Скоро Рение се замислил, че би могъл да живее до дълбоки старини с тази жена. Той усещал, че Грейс има добрината и верността, необходими за създаване на щастливо семейство.

Двамата направили сватбата на века. Светът дотогава не бил виждал по-разкошно и грандиозно събитие. Гражданите на Монако били очаровани от годеницата на Рение, от нейната красота, скромност и мила усмивка. Никой не си и помислил дори, че този брак се сключва по сметка. „Когато се омъжих за Рение, аз се омъжих за човек, а не за това, което той представляваше или което беше. Аз го обикнах, без да мисля за всичко това“, писала години по-късно в дневника си актрисата.

Заради любимия си Кели се сбогувала завинаги с блестящата си кариера в Холивуд, отказвайки предложенията на прочути режисьори.

Славата и очарованието на принцесата започнали да привличат в Монако влиятелни личности. Най-известните хора на планетата идвали на официални посещения, за да прекарат малко време в компанията на прекрасната принцеса. И станало чудо – финансите на миниатюрното кралство започнали да нарастват, а Грейс освен две дъщери родила и престолонаследник, принц Албер. Рение, който преди се отличавал със скандален характер, най-сетне мирясал. При това обаче с всяка година все повече ревнувал любимата си – защото Грейс с възрастта ставала все по-очарователна и привлекателна.

„Аз не обичам караниците, не умея да споря, по-лесно ми е да избягвам конфликтите“, често казвала тя. Точно за това я обичали както поданиците на кралството, така и многобройните ѝ приятели и познати. Когато Грейс починала, цяло Монако потънало в траур. Светът, създаден от тази велика жена, осиротял. На погребението на принцесата побелелият Рение вървял под ръка с дъщеря си, без да крие сълзите си. „Смъртта на принцесата остави празнина в живота ми“, горчиво казал той...

Уолис Симпсън и Едуард VIII

Той бил крал само 327 дни, а после свалил короната, за да бъде с любимата си. Говорим за Едуард VIII и най-обикновената американка Уолис Симпсън. Парламентът приел абдикацията на монарха и той завинаги напуснал Великобритания. Кралското семейство обърнало гръб на херцога на Уиндзор (тази титла му останала след отказа от короната) и никой от роднините му не пожелал да присъства на сватбата на Едуард и Уолис. Това обаче не смутило влюбените. Те заживели във вила в Булонския лес далеч от хорските очи. Искали единствено широката публика да забрави за тях и да не пречи на щастието им, за което те пожертвали толкова много. И успели.

Двамата живеели като отшелници, без да се разделят дори за минута. Този брак озадачил мнозина. Уолис Симпсън на пръв поглед била най-обикновена жена, на всичкото отгоре развеждала се два пъти. Никой не можел да си обясни как тя е успяла да омагьоса така краля.

„Не намирам за възможно да изпълнявам възложените ми задължения без жената, която обичам“, казал Едуард VIII в обръщението си към народа по радиото. Но защо е хлътнал толкова по Симпсън?

Когато прочутият художник и фотограф Сесил Битон видял Уолис, той бил поразен от нейната невзрачност. По негови думи тя била старомодно облечена кльощава жена със скърцащ глас, крайно непривлекателна. Година по-късно я видял съвсем различна. Битон бил очарован от външния й вид, от чара и остроумието ѝ. Тази удивителна метаморфоза се дължала на характера на Уолис. След като се омъжила за втори път, тя получила възможността да движи във висшите среди и попивала като гъба всичките правила на етикета и на светския живот. Като умна, пресметлива и (трябва да го признаем) донякъде хитра жена, Уолис решила да спечели симпатиите на самия крал. При това обаче тя се отличавала и с нежно и чувствително сърце. Веднъж забелязала, че кралят е ужасно самотен и страда от това. Съчувствието ѝ постепенно прераснало в любов, а Едуард VIII я обикнал, защото се чувствал непринудено и свободно в компанията на тази мила и остроумна жена.

„Кралете днешно време вече не играят голяма роля, затова бързо биват забравени“, казала по-късно Уолис, вече като херцогиня на Уиндзор. А после погледнала мъжа си и добавила: „А него ще го помнят дълго. Заради мен“.

Скот Фицджералд и Зелда

Любовните истории на талантливите хора никога не са безметежно щастливи. Известният писател Скот Фицджералд и жена му Зелда не се отличавали с ангелски нрав. Те живеели и се обичали трескаво, все бързайки занякъде и извършвайки безумни постъпки. Тази скандална двойка постоянно се забърквала в разни истории. Светските хроникьори следвали семейство Фицджералд по петите – и не оставали разочаровани. Скот Фицджералд например веднъж без капка свян се съблякъл чисто гол в театъра, а Зелда по евини одежди се къпала във фонтан. И все пак в този безумен ритъм на живот и в тази пламенна и показна любов се усещала някаква обреченост. Раждането на дъщеря им не довело до големи промени нито у Скот, нито у Зелда. Всичко си вървяло по старому. През това време Фицджералд написал прекрасните романи „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“. Междувременно Зелда се влюбила до уши в героичен пилот. Храбрият авиатор обаче в последния момент подвил опашка и не пожелал да отмъкне жената на известния писател. Тогава отчаяната Зелда направила първия си опит за самоубийство.

Втория път пробвала да скочи отатък парапета на високо стълбище, след като съпругът й направил комплимент на Айседора Дънкан. Зелда започнали да я смятат за луда, в което имало зрънце истина. Оттогава тя решила, че мъжът ѝ не я обича вече. Започнала да се изтезава с глад, балетни танци и алкохол, спряла да си говори с близките си, чувала гласове. В крайна сметка била приета в швейцарска психиатрична клиника.

Фицджералд обаче до последно я подкрепял. Всичките му хонорари отивали за лечението на жена му, чието състояние само се влошавало. Животът му се превърнал в кошмар и той се пропил. В редките си трезви моменти казвал, че любовта им е била единствената любов на века и че сега животът е изгубил всякакъв смисъл за него. Прочутият писател умрял от сърдечен удар, а остатъкът от спестяванията му едва стигнал за ковчег и тренспортиране на тялото му обратно в САЩ. Любимата му го надживяла с 8 години. Умряла при пожар в психиатричната клиника.

Салвадор Дали и Гала

Това била съдбоносна среща. Бъдещият гений Салвадор Дали бил едва на 25 години. Той ходел със засукан мустак, а в картините му се криело нещо космическо, необяснимо и магнетично. В свободното си време художникът обичал да си поприказва на философски теми. В личния му живот дотогава царял пълен вакуум – той бил още девствен и женската компания го плашела. Прекрасните дами също не били очаровани от него – може би заради специалния парфюм от кози фъшкии, с който се пръскал лудият художник?

И ето че един ден Пол Елюар му казал „Салвадор, запознайте се, това е жена ми Гала, тя е рускиня и много съм ѝ говорил за вас“. Дали от пръв поглед разбрал, че е обречен да робува вечно на тази загадъчна и магнетична жена, която щяла да се превърне в негова съдба и негово проклятие.

Елена Дяконова (Гала) имала неустоим чар, омагьосал редица мъже. Но тогава тя самата изпитала необяснимо привличане към младия гений.

Пламналата между тях любов променила изцяло животите им. Гала се развела с мъжа си и се преместила да живее в Париж с Дали. Безумното им и страстно ежедневие не ѝ попречило да създаде уют в семейството. Благодарение на любимата си Салвадор разрешил житейските си проблеми и се заел със създаването на световноизвестния си стил. Гала станала негова муза и богиня. Той рисувал прекрасни картини, на които непременно присъствала и тя. На една от творбите си той дори я изобразил с пържола на гърба.

Двамата се отдавали на прахосничество и извършвали безумни постъпки. Любовта помежду им започнала да изглежда някак мазохистично. Странно, но на около 70 години Гала започнала да се притеснява за външния си вид. Борила се за отминалата младост с помощта на десетки пластични операции и млади любовници. Дали гледал на щуротиите ѝ през пръсти – той продължавал да я обича с цялото си сърце.

Всичко приключило през 1982 г., когато Гала паднала и си счупила бедрената става. Този нещастен случай довел до заболяване, от което тя така и не оздравяла. След смъртта на Гала Дали не нарисувал повече нито една картина. Той погребал таланта си заедно със своята муза...

Ханс Кристиан Андерсен и Йени Линд

„Днес навърших 30, а съм все така девствен и кръвта ми кипи“. Това е написал в дневника си великият писател Ханс Кристиан Андерсен. Геният на вълшебните истории нямал никакъв късмет в личния живот. Той търсел единствената си любов, на която да подари сърцето си, докато отстрани изглеждало, сякаш умишлено отбягва да общува с жени. Това негово поведение ставало причина за неприятни клюки.

Веднъж обаче Ханс се запознал с оперната певица Йени Линд, в която се влюбил безумно от пръв поглед. Писателят я следвал като сянка, опитвайки се да пробуди взаимни чувства у нея. Йени била поласкана от вниманието на всепризнатия гений, който вече отдавна бил известен и извън Дания. При това обаче тя така и не могла да обикне този чудак. Йени се омъжила за друг и му родила деца, а Андерсен й посветил своята „Снежна кралица“.

Принцеса Нори и Йошико Куродо

Японската принцеса явно сметнала живота в императорския дворец за твърде скучен. Тя много добре знаела всичките му строги правила, според едно от които никой от простосмъртните нямал правото да поиска ръката на членка на императорското семейство. Принцеса Нори (известна още като Саяко) пренебрегнала утвърдените традиции и избрала за свой съпруг Йошико Куродо, който бил най-обикновен служител в общината на Токио. След дълги размисли и разговори императорското семейство позволило на Нори да сключи брак с любимия си, но при условие, че тя се откаже от всичките си привилегии, както и от титлата си. Момичето без колебания напуснало златната клетка и заживяло с Куродо в обикновен токийски апартамент.