Днес родителите са обсебени от идеята децата им непременно да знаят всичко, да развиват редица умения, да постигат успехи винаги и на всяка цена. Дори след училище имат домашни. Вместо свободна игра, те посещават организирани спортни занимания, вместо хобита – имат кръжоци, водени от възрастни.
Замислят ли се обаче за обратния ефект от налагането на подобни мерки и задължения в ежедневието на малкото човече. Едва навършило 3-годишна възраст, детето вече е пристъпило прага на първия кръжог в живота си. Следва курс по рисуване, курс по пеене, курс по пиано, курс по математика и какво ли още не. След училище идват домашните, но в компанията на още извънучилищни занимания. Да си кажем честно – правим всичко това под унеса на заблудата, че е по-полезно да се учи, отколкото да се губи време в игра.
Натрапвайки му нашите убеждения, нашите амбиции, ние отнемаме не само малките радости на детството, но и шанса на детето за пълноценно развитие.
Истината е, че играта дава изключително много на децата. Принуждавайки ги да посещават какви ли не организирани дейности, ние ги учим, че е по-важно да следват системата, а не собствените си идеи. И тук именно е голямата грешка на родителите, казва психологът Питър Грей.
И действително е прав. Само се замислете – в училището възрастните носят отговорност за децата, вземат решения вместо тях, решават проблемите им. Докато играят обаче, децата правят това сами. Лишавайки ги от игри, ние формираме зависими хора, които живеят с усещането, че някой трябва да им казва какво да правят.
Върнете детството на децата си. Осигурете им повече игри и по-малко уроци, е призивът на Питър Грей към родителите.
„Аз съм биопсихолог, който се занимава с научноизследователска работа, споделя той. „Всички достижения в моя живот и работа имат много малко отношение към учебните занятия, които съм имал. Там учих усилено алгебра, геометрия и т.н. науки, но не мога да си припомня случай, в който те са ми били полезни за решаването на даден проблем. Най-важните знания и умения придобих по време на работата си.“
Питър Грей е детски психолог, отраснал през 50-те години на миналия век. Когато е посещавал училище, не се е фокусирал твърде много върху това. Часовете му били малко, учителите наблюдавали него и съучениците му от разстояние и рядко се намесвали. „Състезавахме се на училищната площадка, катерехме се по дърветата, играехме със снега – неща, които сега са забранени в училищата“, разказва той за живота си в училище. „В основното училище нямахме домашни, а в средното бяха минимални количества. Всички разбираха, че за децата е важно да играят. В днешни дни не е така. Учениците прекарват почти цялото си свободно време в учене и нямат възможността да изследват себе си и околния свят, да формират творческия си потенциал, да развиват физически и социални навици“, подчертава още Грей.
Ако трябва да се замислим над думите му, факт е, че днес децата се намират под силен стрес. Причина за това са високите академични изисквания и липсата на време за игри и развлечения навън.
Ето какво споделя още експертът:
„Малките на всички млекопитаещи играят. Защо? Защо хабят излишна енергия, рискуват живота и здравето си, вместо да пестят силите си в някоя безопасна дупка? При това хищниците играят повече от тревопасните, защото те имат по-голяма необходимост да развиват ловни навици. Приматите играят повече от другите бозайници, защото техния живот зависи от придобитите знания, а не само от вродените инстинкти, както при другите. Играта, това е естественият способ за развитие на детето. В дивите ловни племена преди векове децата са играели свободно и по-много – възрастните са знаели, че така те се подготвят за нелекия живот на ловеца.
Най-важното, което трябва да научат нашите деца, е да живеят щастливо и продуктивно – а това не се учи в училище. Това по принцип не се учи. В играта те формират способността си да мислят креативно, да влизат в контакт с други хора, да контролират емоциите си.“
По-нататък Грей изтъква ползите от играта. На първо място тя развива творческото мислене.
„В наши дни, както никога досега, е важно да бъдем креативни, за да постигнем икономическо благополучие. Вече нямаме нужда от хора, които изпълняват инструкции, правят изчисления и други задачи, които сега се изпълняват от технологиите. Необходими са ни хора, които задават въпроси и търсят отговори, идентифицират нови нужди и предотвратяват проблеми“, казва той.
И тук голяма роля има творческото мислене, а за да се развива то, са нужни игри. Всички малки деца са креативни. В своите игри и изследвания на заобикалящия ги свят те създават собствени модели на поведение. Тези възрастни, които ние наричаме гении, успяват да запазят тази способност през целия си живот. Алберт Айнщайн казва, че училищното обучение почти унищожава неговия интерес към физиката и математиката, но той си го възвръща, след като завършва."
Следва друга полза от играта - развиване на социализацията и комуникацията
Още по-важно е да се развиват уменията за общуване с хората, грижата и сътрудничеството. В децата има силно развито желание да играят с други деца – по време на този процес се формират социалните навици и моралните принципи.
Играта развива чувството на състрадание
Едно от най-важните качества на човека е способността да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш от неговата гледна точка. Без това няма как да имате щастлив брак, добри приятели, надеждни колеги и партньори. Децата развиват това умение по време на играта.
Играта е и обучение по самоконтрол
Благодарение на игрите децата научават как да контролират импулсите си и да следват правила. Игрите помагат на децата да се справят със страховете. Те сами определят кога и как ще го направят.
"Ето защо, ако ни е грижа за децата ни, трябва да нарушим наложеното статукво, да се преборим с вътрешните си убеждения и да им позволим да играят", завършва посланието си Питър Грей.
Да се вслушаме в думите му и да върнем детството на децата си, докато още не е станало късно!
А вие съгласни ли сте с философията и убежденията на Питър Грей?
Четете още: 4 обезпокоителни неща в игрите на децата