Не искам да се заяждам, но най-мразя, когато ми кажат: „спокойно!, всичко е точно“; или другото любимо: „няма нужда от паника!“ Знам, че няма нужда от паника, то и от епидемия, по принцип, няма нужда.

Помните, имахме дюнержии на всеки ъгъл, та какви терористи, никакви терористи не ни вълнуваха нас. Междукултурният обмен и чесновият сос ни пазеха. Дойде лятото на 2012 г., дойде един изперкал джихадист с раница и уби 7 човека в терористичен акт в Бургас.

Ние, на практика, оцеляваме благодарение на неща като: 1. Прекалено сме незначителни, че да ни обърнат внимание; 2. Минаваме между капките; 3. Бè на нас не може да ни се случи.

Може.

„Коронавирусът се унищожава с алкохол!“ Целокупното население на Facebook се хили възторжено и току възкликне: „ехеййй, нас не мое ни фàне нàчи!“, а после: „еми ще се смеем, какво да правим! Да умираме ли? Какво да правим?“

Измийте си ръцете, като за начало. Ето това.

Не се шегувам. Масово хората не си мият ръцете. А това е най-ниското стъпало, най-ниското битово ниво за превенция. А сега: да говорим ли за отговорно поведение и да надградим най-нахално с неща като готовността на държавата (един път и на второ място:) готовността на всеки българин по отделно?

„Италианският премиер Джузепе Конте обясни бързото разпространение на новия вирус в Северна Италия с "не съвсем адекватното" управление на местна болница“…

А, така…

А вие сте спокойни, разбира се, защото, както знаете, в България няма болница или въобще институция с „не съвсем адекватно управление“, нали?

Има и още: „Вече се знае, че една болнична структура не е била управлявана съвсем адекватно според протоколите за предпазни мерки, препоръчвани в подобни случаи, и това със сигурност е допринесло за разпространението на причинителя“ (Джузепе Конте).

Протоколи за предпазни мерки… Ние знаем ли, че съществуват такива неща?

Защото в Италия не съвсем адекватното им спазване е довело до бум. В България протоколи няма. В смисъл… има някъде, в някое чекмедже или са под нечия празна чаша от кафе в някой кабинет, някъде си.

По света има нещо, наречено first responders, тоест – тези, които отговарят и се появяват на мястото на инцидента, на „горещото“ място, и започват да следват протокол. Било при терористична атака, било при катастрофа, било при бомбена заплаха. Пожарникари, парамедици, полицаи.

В България first responders масово не познават протокола за действие например при бомбена заплаха. Започва едно бавене, мотаене, вдигане на рамене, обаждане до районното (не до диспечер, а до шефовете, за да не объркаме сà нещо), чудене, после чакане шефовете да отреагират. През това време часовникът си цъка и, ако не дай Боже заплахата е реална, а не само за сплашване… носете ни жито на 40 дена…

Ето какво написа един българин на стената си във Facebook:

„Летище София, 11:30 часа, 25ти февруари. Пристигам заедно с още стотици хора от Доха - един от огромните летищни хъбове - хората пристигат от Виетнам, Тайланд, Индонезия, Филипини и още и още.

Първо впечатление - никакви мерки за контрол - от ръкава на самолета ни пускат директно в човекопотока с останалите пътници, пристигащи и заминаващи.

Термо камери за телесна температура? Няма такова нещо... Лекарски екипи ли? Отново - не. Опашката за проверка на паспортите - връщат хора, идващи от “рискови” дестинации, за да попълнят декларации, че не са болни?!?!?

Всеки, изпратен да попълни декларация, се връща с обяснението, че са му казали - няма нужда, минавай.

Иначе, служителите на граничен контрол са екзалтирани от присъствието на медиите на летището днес - ще ги дават по телевизора довечера, голям кеф.

Истината - нулев контрол върху пътниците, ама наистина - НИЩО!

Пристигам от Филипините, където на пристанище, построено от нахвърляни камъни, и пристигащи лодки с по 5-10 души има по двама лекари, мери се температурата на всеки и се преглеждат пътуващите за симптоми на грип... Попълват се информационни карти с история на пътуването, телефони, адреси, имена...

Да не дава Господ някой носител на коронавируса да влезе в България, че ще приключим филма за нула време.

Иначе, имаме стабилност“.

Декларации, че не са болни ли…?

А защо не пренесем практиката и на по-високо ниво: вместо да хабим време и ресурс на българската съдебна система и МВР например, да раздаваме по едни декларации на заподозрените и обвиняемите, в които да си пишат дали са извършили престъплението или не. Да му дадат на Божков да подпише една декларация, че не е крил данъци и да си се прибира в България човекът. Да видим там – с приватизацията да внедрим новата система с декларациите, да погнем и организираната престъпност. Г-н Гешев… имам идея, дет се вика!

Вчера разказът на една българка, кацнала от Италия, която се опитала да се изследва за коронавирус, обиколи всички медии и предизвика доста недоволство у хората. Ето го:

Малко след това се появи разяснение, че не би следвало всеки да ходи да се изследва, а само хора със симптоми, защото: а). вирусът има инкубационен период и няма да може да бъде хванат; б). в световен мащаб дори тестовете за новия вирус са кът и да не ги хабим.

Добре де, но всичко това не е било ясно и никой от всички онези хора и институции, на които тя се е обадила, не го е знаел, че да ѝ го каже. Госпожо, така и така, недейте да се изследвате, няма смисъл, освен това е по-добре да си седите вкъщи, ако сте болна да не обикаляте, да ръсите зараза. Колко просто… но first responders, протоколи… фантасмагории, нали…

Трябва да се грижим за себе си, трябва да се грижим и едни за други. Това последното го казвам с ясното съзнание, че никой няма да го изпълни. В момента, в който вирусът дойде до България, на всички ви ще се включат първобитните първосигнални реакции и ще мислите само за себе си. Но все пак съм длъжен да го кажа. Ако се чувствате все пак отговорни граждани и искате да допринесете към превенцията, моля ви: ако пристигате от Италия или Китай, или друго място, за което се знае, че не е безопасно, стойте си вкъщи. Ако сте болни, не се превръщайте в „пациент нула“. Коронавирусът се лекува. Това е информация, която по някаква причина масово липсва от истеричните писания в последните дни. Да, лекува се, смъртността е минимална.

Ако все пак имате някакви въпроси, обадете се на горещия телефон на здравното министерство – 02 807 87 57.

Спазвайте лична хигиена! Сериозно! Мийте си ръцете. Не кихайте в лицата на хората. Прикривайте си кашлицата с ръка. Избягвайте места със струпване на хора. Не обикаляйте болници и лаборатории, докато нямате симптоми – няма смисъл, няма да „хванат“ вируса и да го имате, а ако го имате – ще го разнесете. Бъдете отговорни. Министерството не може да се грижи за всеки един от вас поотделно и да го следи дали спазва някаква дисциплина и е отговорен. Никой не може да го направи освен вас. Бъдете отговорни (… Боже, какво говоря и аз! на какво се надявам…)

Наложете си да бъдете отговорни. Коронавирусът няма да ни подмине само защото сме много печени и симпатични и закусваме с ракия и чесън. Мерките са: дисциплина, отговорност и хигиена.

Ако не можем да се справим с тези елементарни неща, тогава може би трябва да се започне със спиране на полети, щом няма да има контрол… То е ясно, че вирусът ще дойде и до България (по един или друг начин), но няма да е зле да го позабавим, колкото се може повече, за да имаме шанса да дочакаме появата на ваксините и лекарствата.

Автор: Александър Томов

Четете още: Кога ще дойде коронавирусът в България?