Не разбирам. Не ми е ясно защо е забранено да се ходи в планината или в парка, при спазване на мерки за сигурност, а можем да се съберем всички пред църквите на Цветница. Ами опасността от зараза? Ами изолацията?

Скарахме се с приятелите си, с близките си, издрахме си очите у дома, за да сме добри, отговорни граждани и да спазваме препоръките на щаба. А сега изведнъж се оказва, че на Цветница всички дружно можем да се съберем на площада пред църквата. Без страх от вирус. На безопасното разстояние. Освен това законно ще можем да влезем в храма и да запалим свещ. Пак на разстояние. Преди края на извънредното положение, което е обявено официално до 14 април.

И някак резонно си задаваме въпроса - означава ли това, че след 14 април вече няма да сме в извънредно положение и затова на Великден ще можем да се съберем масово пред църквите. Отново. Пък било то и на известно разстояние един от друг? И още нещо ме притеснява. Ще се взема и причастие. „С различни лъжички”. Не ме разбирайте погрешно, аз съм християнка, която вярва. Но си задавам въпроса кой ще осигури тези лъжички, дезинфекцира, кой ще следи за целия този процес? Притеснява ме също фактът, че голяма част от хората, които ще отидат в църквата са възрастни. А нали уж те бяха най-рисковата група...

На фона на крутите мерки и постоянните призиви „стойте си у дома”, решението ми се струва доста странно. Но дано да е обосновано. Защото аз вярвам в хората от националния щаб. И съм оптимист. И дано това да е началото на края на тази пуста карантина. Вие как мислите? Между другото Ватикана отмени великденските неделни меси на 12 април, както и събитията по време на Цветница на 5 април.