*Ето какво писмо изпрати до любимия си мъж една жена, която все пак успя да осъзнае, че любовта и страха не могат да съжителстват заедно.

“Малко след като осъзнах, че ти изобщо не си си заслужавал усилията и много след като се влюбих в теб - днес ти пиша с благодарност. Пиша ти от името на моето изплашено, ранимо, гордо Аз, което се оказа толкова горчиво предадено. Пиша ти, за да ти благодаря, че нямаше смелост да останеш с мен. Пиша, за да ти споделя не какво можеше да се случи между нас. Искам просто да ти благодаря, че заради страха си, не съсипа и моя и твоя живот. Никога не съм обичала несигурни мъже. Ако днес се питам защо се влюбих толкова, толкова силно в теб - знам отговора. Исках да те направя по-силен. Исках да ти покажа моя свят. Исках да те заведа на рибния пазар в Палермо, да ти поръчам от любимата ми паста с козуначени трохи вместо пармезан и да ти покажа пазара за вехтоии край морето на Сицилия. Сега съм ти благодарна, че не си в живота ми, защото знам, че си отстъпил място на някой по-достоен. На някой, който няма да се оглежда в късите ми рокли или дълбоко деколте. Някой, който никога няма да ме попита с кого беше досега, защото ще е убеден, че в сърцето ми има място само за един мъж - за един смел мечтател, който никога няма да заменя.

Благодаря ти, че даже не опита да бъдеш с мен. Днес знам, че си постъпил по единствения възможен начин. Че никога нямаше да мога да те променя просто, защото ти не искаш да се променяш. Че никога нямаше да тръгнеш по пътя с мен, защото те е страх да мечтаеш. И щеше да ме спираш. Да ревнуваш. Да задаваш въпроси. Да се губиш в собствената си несигурност.
Днес знам, че трябва да ти простя за страха. И трябва да продължа напред . Защото все още не съм изгубила ключа от онова сърце, което може да приеме един смел мъж.
Защото вече съм на възраст, в която страхливците не ми отиват. Защото все още вярвам, че ако една връзка работи, тя не трябва да се разваля. Жалко, че ти никога няма да разбереш какво щеше да е това между мен и теб. Желая ти смелост. Страхът никога няма да ти помогне да живееш животът, който искаш.
А понякога всичко е като филм. Този започна много красиво. Но лентата се скъса точно, преди да разбереш дали аз съм любовта на живота ти.
Ами ако съм била аз? Как ще свърши тази тъжна сцена ...
Сега съм се настанила удобно в това толкова нестандартно кино, наречено живот. Гледам своя филм, пиша ролите, чета сценария и знам, че там никога повече няма да има място за теб. Защото най-важното накрая се оказва способността да обичаш. И да можеш да спасиш себе си! На първото се научих в мига, в който те видях за първи път.
На второто се уча сега. Благодаря ти за уроците. Днес мечтая за любов осъзнавайки, че ти никога не си я изпитвал към мен. И знаеш ли - май нищо не губя. Всъщност - как да изгубиш нещо, което никога не се е състояло.
Благодаря ти, че нямаше смелост да останеш с мен. Благодаря ти за болките и раните. Зашила съм ги с любов. Промивам ги с обич. Превързвам ги с мечти. Аз съм жената, която ти никога няма да имаш. И всъщност - това е страхотно, нали?