Във филмите от ХХ век често виждаме сюжети с купуване на робини от древни търговци или аристократи. Непременно се казва нещо от сорта на „Рядко срещана красавица!“ и се показва в близък план обречен поглед под обилно гримирани мигли. Само че представените по филмите красиви робини едва ли биха се котирали като луксозна стока на повечето древни пазари за роби. Народите са имали свои специфични изисквания за тази „стока“.

Древни римляни – момичето за любов трябва да е мекичко

Римляните нямали особени сексуални задръжки и се сношавали едва ли не с всичко, което мърда – без да се замислят за подробности като пол, съгласие на партньора или красота. Когато си избирали робиня обаче, решавали коя ще е само за спалнята и коя ще е за домакински цели. Първо оглеждали кожата – не трябвало да има забележима разлика в цвета на лицето и ръцете. Най-качественото момиче било онова, което не е виждало слънце! Второ – девойката трябвало да бъде мекичка и рохка, след плясване плътта ѝ трябвало да се раздруска като желе. Същите изисквания важали и за момчетата-кастрати, купувани специално за любовни утехи.

Разбира се, при избора на слугиня, която да мели брашно или да сервира яденето, се обръщало внимание на други качества като силни ръце, кротък поглед (не ни трябват дръзки роби вкъщи!), наличие на що-годе пълен комплект зъби, по възможност здрави (липсата на няколко зъба у отвлечена девойка било често срещано явление). Това, което най-слабо ги интересувало, била девствеността. Пленничките често били доставяни от войници – къде ти девственост след цялата римска армия?

Древни араби – стихове и свенливост

Арабите от своя страна били готови да платят доста голяма надценка за девствена робиня, но обръщали внимание и на други нейни качества – меки ръце, пухкави крака, поетичен талант. Когато оглеждали робините без дрехи (и това никога не се правело като на европейските картини под жежкото слънце – нали кожата на „стоката“ ще се развали!), гледали дали девойката се изчервява, стоейки гола пред мъжките погледи. Срамежливостта се смятала за верен признак, че момичето ще стане скоро много чувствено в леглото.

Пищният бюст не се котирал – гърдите трябвало да наподобяват по форма и размер половинка нар. Възпяванията на тънката талия на поредната робиня непременно били съпроводени от описание на мекото ѝ и заоблено коремче – така че тук не говорим за спортна стройност, а по-скоро за форма в проекция „анфас“, в която коремчето отпред опъва кожата по хълбоците. По филмите едва ли ще намерите героиня, отговаряща на тези параметри. Впрочем на арабския пазар за роби много „несъвършенства“ са можели да се пренебрегнат, стига девойката да е със светла кожа и светла коса. Екзотика все пак!

Викинги – жената трябва да е здрава като крава

Суровите скандинавски разбойници не си падали по нежни робини. Жената трябвало да е способна да работи, независимо от това какви точно плътски наслади с нея планирал убиецът на семейството ѝ. Скандинавците не можели да изхранват безделници, затова прекрасните наложници трябвало да имат хубави зъби, крепко здраве, силни ръце и желателно да могат да вършат всичката „женска“ стопанска работа по мерките на онези времена (и в случая „женска работа“ хич не е да вдъхновяваш господаря с красотата си). Теоретично светлата коса била за предпочитане пред тъмната, но на практика викингите докарвали от Северна Африка и Византия достатъчно мургави и дори чернокожи жени.

Славяни – почти като викингите

Източните славяни, преди да развият каквато и да било стабилна държавност, ценели робините по-ниско от мъжете-роби – жените работели по-зле, при претоварване умирали, а и в резултат на забежките на господарите си забременявали, а бременната жена хем яде повече, хем има по-малко сили за работа. Затова най-изгодни били робините, доставени от Византия, където физически силните девойки често оставали пренебрегнати и обезценени. Робините „за спалнята“ било добре да са пухкавки, с меки ръце и хълбоци, с гъста лъскава коса и нежна бяла кожа. И отново задължително им гледали зъбите, за да се уверят, че са здрави и бели – тук Холивуд не е сбъркал.

Крепостното право в Русия – бяла шийка и румени бузки

По времето, когато на мода били възможно най-тънките талии на дамите, господата не се заглеждали особено в кръста на робините, когато си избирали девойка за плътски утехи, а карали всички наред. Най-вече гледали робинята да има бяла шия, румени бузи и здрави зъби. Мазолестите ръце и крака хич не ги притеснявали. Трябва да отбележим обаче, че не било прието да се продават робини „само за леглото“, затова девойките били рекламирани като умели майсторки в бродирането например. И бродирачките наистина били ценени – заради постоянното седене в една поза дупетата им ставали по-големи и по-меки, докато мускулите, лишени от тренировка, губели тонус, обем и сила. Подобна фигура се ценяла високо от сластолюбците от онова време – те хич не биха се загледали по съвременни стегнати и слаби дупета.

Средиземноморска Европа, Ренесанс – по-добре славянка

Французите и италианците масово купували робини-славянки. Тези жени се смятали за изгодна инвестиция – поначало благодарение на бялата си кожа и на нежните си тънки коси те „служили“ на първия си господар в ролята на „временни съпруги“, а после, щом забременеели, работели като кърмачки в някое семейство, където благородната дама е родила наскоро (децата на робините се давали в сиропиталище). Дори и тъгувайки по детето си, здравите славянки давали много кърма и имали силата да не изпуснат на пода натежалите и пораснали господарски деца дори и на твърде напреднала за кърмене възраст. В Южна Франция през втората половина на XV век славянската кърмачка вкъщи била почти задължителен елемент на интериора.

В Италия се котирали и други робини. Цитираме един съвет от майка от Флоренция към сина ѝ: „Сполетя ме мисълта, че щом се жениш, е нужно да си вземеш и робиня... Ако имаш такива намерения, пиши ми каква ще вземеш... Татарка, защото те са издръжливи в работата, или черкезка, защото съплеменниците й се отличават със здраве и сила, или пък рускиня, защото те се открояват с красотата и телосложението си“.

Що се отнася до стандартите за красота на робините от онова време, те били горе-долу същите като за свободните жени – бяла кожа, коса с тънък косъм (да, не са търсили обем тогава) и меко тяло, криещо под мекотата си достатъчно мускули, за да се върши всякаква работа. За робините имало и друго важно изискване – спокоен нрав, за да не се гътне девойката от мъка. От свободните жени очаквали обратното – весел нрав.

Американските плантации – и бяла ще свърши работа, само да е здрава

Преди да бъдат докарани и „развъдени“ африкански роби в английските колонии, там се доставяли на поток ирландци и цигани, включително и жени. На Новия континент девойките ги хвалели основно за силата и издръжливостта им. Това били най-първите и необходими качества на робинята. По-хубавичките се ползвали „домашно“ около пет години, след което бивали освободени. Останалите работели на плантациите. При това ги карали и да се сношават с новодокараните чернокожи мъже, за да дадат „устойчиво на жега“ потомство, което също се смятало за „черно“. Много момичета умирали от насилие или при ранна бременност и раждане.

Вече по-късно, когато доставката на черни роби станала рутина, приключила и практиката да се отвличат и продават девойки из цяла Британия. После спряло и доставянето на нови роби – плантаторите поддържали „възпроизвеждането“ им на място. Това се оказало по-безопасно, тъй като „пресните“ роби, запазили спомени за свободния живот, често се обединявали и вдигали бунт.

За жалост робството заема огромна част от човешката история. Нека да направим всичко възможно тя да не се повтаря под какъвто и да било вид!