На днешния ден, преди 404 години, в безсмъртието се преселва Уилям Шекспир – великият творец на словото, една от най-големите загадки в света на изкуството.

За личността на Шекспир се знае малко, поради причината, че до нас са стигнали твърде оскъдни сведения за неговия личен живот. Затова и споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват, продължават с пълна сила и до днес.

Но всички тези спорове изглеждат нищожни на фона на голямата дискусия дали Шекспир изобщо е съществувал. Тук не става дума за сензации от таблоидните издания, а за дългогодишни опити на литературоведите да стигнат до истината за неговата личност. Популярност придобиват тезите, че зад неговия творчески образ се крие колективен ум или известен аристократ, пожелал да бъде анонимен. Сред хипотезите дори се промъква и тази, че зад името Шекспир в действителност се крие самата кралица Елизабет I.

Споровете около Шекспир едва ли някога ще стихнат. Със сигурност обаче никога няма да стихне насладата от досега с неговото творчество. Творчество, белязано колкото от великолепието на любовни чувства, толкова и от бунта срещу лицемерието, неправдата и пошлостта.

***

66 (сонет)
Да бях умрял! До гуша ми дойде

с достойнство да се перчи лицемерът,

богатият от бедни да краде,

нищожества с почтени да се мерят,

да е в бардак девическата чест

и ученият, унизен, да проси,

и ситият под маска на злочест,

и много често болен здрав да носи,

и доблестният – в хорските крака,

и правият да си криви душата,

и словото с намордник все така,

и правдата – слугиня на лъжата.

Изчезнал бих, но как така в калта

сама да изоставя любовта?