Поетът с остро перо, с весел характер и забавна сатира, неповторимият Радой Ралин е роден на 23 април 1922 година.

Правнук е на Таньо Стоянов, сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена.

Радой Ралин завършва гимназия в родния си град през 1941 г., а след това записва право в Софийския университет. Неудобен на властта заради нещата, които създава перото му, той е следен от полицията и получава кодовото име „Философът“. Изключен от училище, заради стихотворенията си. По-късно пък Държавна сигурност го преследва, давайки му псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.

През юли – септември 1941 г. заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев Ралин списва и редактира в Сливен нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство заминава като доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944 – 1945).

Член на Съюза на българските писатели.

Редактор в списание „Славяни“, вестник „Литературен фронт“.

През 1965 г., заедно с Милчо Левиев, създава формацията „Джаз Фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика „Фокус“.

Един от създателите на „Сатиричен театър „Стършел“ (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, в който заедно с Валери Петров, Борис Априлов, Христо Ганев, Емил Робов, Петър Незнакомов под зоркия режисьорски поглед на Илия Бешков участват са участвали и младите тогава актьори Нейчо Попов, Лео Конфорти, Ицках Финци, Григор Вачков, Досьо Досев, Леда Тасева, Хиндо Касимов.

Ралин ще остане в историята не само с критичното си отношение към всяка власт, но и със стихотворенията си на изключително високо ниво, с текстовете си на над сто български песни, с налагането на кратките форми епиграма, афоризми, тезиси, антитезиси, апострофи по български писатели. Не на последно място той е и отличен преводач – например на Молиер, както и на китайска поезия, при това без да владее източния език.

За да си го спомним, избрахме няколко известни негови цитата...

*Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.

*По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака - засега си остава простака.

*Спестяваната съвест се олихвява.

*Смеха — и глухите го чуват, и слепите го виждат.

*Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.

*Единствената безспорна истина са некролозите.

*Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.

*Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!

*Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!

*Търпението е незабележима форма на гниенето!

*Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще ѝ станеш досаден.

*Да се греши е човешко, ако грешките не са безчовечни.

*Страхът е втора природа на човека.

*Славата е като жената – прави впечатление, докато е нова.

*Интелектуалец без чувство за хумор, все едно красавица без секс.

*Мълчанието е едно от средствата за масова информация.

*Докато го надявам, надявам се…

*Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…

*Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…

*Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.

*Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.

*Приятелството е демокрация, но колко трае?

*Безсънието на гладния е най-честната телевизия.

*Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.

Епиграми

"Бедността не е порок, а урок."

"Битата крава мляко не дава."

"Да би се яло, не би висяло."

"Думба-лумба два дни, а година — гладни."

"Кой постъпва честно, не живее лесно."

"Който дрънка, е за вънка."

"Променил се Алия, погледнал се, пак в тия."

"Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща."

"Господ види кой отде иде."

"Безплатен оцет по-сладък от мед."

"В краката лъснат, в главата блъснат."

"Братски се делили, братски се избили."