Добре. Не „ривем” за разходки в парковете, както коментира една приятелка в социалните мрежи. Ние не „ривем”, „риват” децата. Защото те не са като нас. Не могат да седят по цял ден пред телевизора, таблета, компютъра. Могат де. Но не е желателно. Не е здравословно. Децата се нуждаят от движение. От слънце, въздух и общуване.
Не става въпрос за необосновано мрънкане, разбирате ли? Става въпрос за това да опазим психичното здраве на децата, да ги спасим от екраните и от вредните джънк храни, да сменим картинката пред очите им. Не могат да гледат само нас или поредното филмче.

Толкова се радвам, че Щабът го разбра това. Толкова се зарадвах, че е направена страхотна организация. Организирана бе дори суха тренировка. Как да стане така, че да минаваме транзит през парковете, с децата, без да се спират те и да пипат, без да се струпват, без да се приближават на разстояние 2,5 метра. И задължително – с маски.
Ама нали знаете приказката, че много хубаво не е на хубаво. Хубаво, ще се разходим в парка. На бърз ход и на разстояние от останалите. Обаче как да стане това, ако едното дете е под 12, а другото е малко по-голямо? То душа не носи ли? Не заслужава ли глътка свеж въздух и поне малко „зелена” природа? Кой реши, че децата над 12 години не са деца и не заслужават да бъдат със семейството си, когато то подтичва по алеите, радвайки се на пролетното слънце? И дали си дават сметка онези, измислили правилата, как ще се почувства детето, което не влиза в "допустимата възраст", когато му кажете, че остава у дома...

На подобно мнение е и актьорът Мариан Бачев, който написа в профила си във фейсбук: „Поклон пред управленския гений! Ние – пусто да опустее! – сме класическо семейство, състоящо се от баща, майка и две деца! Едното се съобразява със заповедта и е под 12, но другото има нахалството да е на 13 и, разбира се, ще си носи последствията. Малкото ще мога да го разходя в парка – естествено, на къс повод, за да не вземе да се сурне към пейка или пясъчник. Голямото ще стои само вкъщи – да си знае кога трябва да се раждаш! Вярно, че учи дистанционно и стои по 8 часа пред компютъра, но пък нека и знае отсега, че винаги ще има правила, които ще я дискриминират. Пък и вече знае какво е домашен арест! А аз не разбирам защо да не мога да изляза в парка на слънце и чист въздух с децата си, спазвайки всички необходими предпазни мерки? В магазина ограничения няма”.

Мдааа. Хубаво е да се спазват мерките за безопасност. Но кой ще ни спаси от психическото прегаряне? Какви мерки има в тази посока? Защото кризата с вируса ще свърши в един момент. Ще бъде открито лекарство, ще направят ваксина, може би ще изградим имунитет. Но психическото натоварване няма да изчезне с магическа пръчица, нали? Даже, напротив. Може да се задълбочи. Особено при децата. При всички деца – включително и онези над 12 Затова предлагам, когато се обмислят мерки – независимо в каква посока, те да бъдат добре преценени, консултирани със специалисти, не само с онези, които ще рисуват стрелките в парка и ще връзват ограничителните ленти. Ако може... Ако не, ние с децата над 12 години скоро ще хванем гората. Щото то не се търпи вече. Честно. И не става въпрос за някакво тъпо мрънкане. Става въпрос за здравето на децата ни. А то стои над всичко.