„Животът е море, а човекът е остров, търсещ своя архипелаг“, пише Светлозар Желев. Книгата му „За бавното живеене и насладата от живота“ се превърна в бестселър още с излизането си, навярно защото се появи в точния момент – сега, повече от всякога, имаме нужда от човешки истории, здрав разум и вглеждане в себе си, от кураж и вяра в споделените усилия за справяне с тази внезапно връхлетяла ни криза.

Сърцето на книгата пулсира в синхрон със сърцата на нейните автори – безкрайно различни в своята битност, изненадващо близки като светоусещане и чувствителност. Открояват се имената на оперната прима Александрина Пендачанска и д-р Неделя Щонова, на писателите Георги Господинов и Капка Касабова, на журналистите Любен Дилов-син и Георги Тошев. Тук е разказът посвещение на Радослав Бимбалов, който неминуемо ще ви стисне за гърлото… А Иво Иванов напомня, че всички ние носим метроном в себе си. Просто в глъчката ни става все по-трудно да го чуем.

Крачката между бавното живеене, от което изпитваме наслада, и бавното живеене, от което искаме да избягаме, е едно мигване, казва Ирина Тенчева, която възкресява кадифените, бавно нижещи се ритуали, наситени с думите на любимата й баба. „Без съпротива към живота и без страх от смъртта“ – завидно е нейното кредо. Накрая все се оказва, че кукичката, която ни придържа към настоящето, е споделеността. А настоящето е всичко, което имаме, нали?

И ако вече се питате кои са любимите „бавни“ книги на Светлозар, по-добре направо си отделете следващите няколко години за четене. Защото заглавията са десетки, а сред авторите се мъдрят Габриел Гарсия Маркес, Умберто Еко, Милан Кундера, Ричард Фланаган, Итало Калвино, Михаил Булгаков, Исмаил Кадаре, Джонатан Франзен, Виктор Пасков… Краят се отлага. Всеки от изброените писатели е малка голяма вселена.

Нали си спомняте онова лирично откровение на Бодлер, че човек винаги трябва да е пиян от нещо? Било то вино, любов или добродетели… За това става дума в книгата на Светльо - за умението да се опияняваш. За свободата да заявяваш себе си чрез онова, което обичаш, да се отдаваш докрай на любимите си занимания и хора, да пиеш до дъно стремглавата красота на този живот.

Автор: Юлия Петкова