Преди няколко дни сънувах, че съм отворила малка сладкарница, в която продавам сладкиши, от които не се напълнява. Събудих се с много приятно чувство, но всъщност реалността беше друга. Отидох до огледалото в коридора и в него видях една сънена тулумбичка. Продължителното седене у дома беше добавило цели четири килограма към иначе почти стройното ми тяло. Хапвах от скука, от стрес, защото е твърде рано или твърде късно, защото е сутрин, защото е вечер, защото имах работа, защото нямах работа, защото гледах филм, защото не гледах филм. Замислих се, че ако някой ме беше снимал със скрита камера през този период, щеше да види точно това - една тулумбичка, която лека полека e тръгнала да се превръща в тлъст еклер.

Хубавото е, че за тези няколко наистина дълги седмици станах истински виртуоз-сладкар, а всички у дома бяха много доволни - успях да приготвя всякакви вкусотии, които преди това мислех, че не бих могла да сътворя: баклави, козунаци за Великден, боб в гърне, истинска баница, че дори и няколко сурови торти. Както можете да се досетите мъжката половинка в нашето домакинство почти не е засегната от синдрома на тулумбичката-еклер, но при мен положението плачеше за крути и почти навременни мерки. Въпреки, че въобще не съм убедена, че ще успея да положа своята едрокалибрена тулумбичка тази година на мокрия пясък, а и дори това някога да стане, до тогава може би бих придобила визията на цял тутманик. Реших че е време да бръкна в торбата със съвети за намаляване на талията (и не само) и да “изстискам” малко от сиропираната захар, която бях поела.

Седнах с един тефтер в ръка и помислих какви техники са ми помагали в миналото, за да се справя с подобно положение. Преди пет години имах период, в който работех само от вкъщи и честно казано тогава положението с килограмите беше подобно. Дадох си сметка, че всички имаме определени навици и ритуали, които следваме в ежедневието си, а извънредното положение ме бе върнало от активните дни, които бях разграфила добре, към вкусното и много калорично целодневно похапване. Друго си е, когато хладилникът ти е на една ръка разстояние и винаги имаш оправдание да похапнеш - все пак си у дома, можеш да си правиш каквото поискаш.

Първата стъпка, за която се сетих, че съм изпробвала преди беше да си направя “дневник на храненето”. Принципът е много лесен, често ядем абсолютно несъзнателно и дори нямаме представа от какво точно качваме килограми. В случая аз знаех, че ям прекомерно количество сладко и че готвя много по-честно, но все пак имах и допълнителни междинни похапвания, които забравях, а освен това исках да сложа някакъв ред в начина си на приемане на храна. Ще ви споделя само първия ден, след като го записах на лист хартия, дори и аз се изчервих: за закуска ядох царевични макарони с много масло и сирене, добавих малко парче баклава, която ми беше останало от предните дни, преди обяд ми се хапваше кифличка, която намазах обилно със сладко, добавих и няколко овесени бисквити, на обяд ядох салата, пълнени чушки, няколко филии хляб, не след дълго реших, че ми е скучно, беше почивен ден и реших да си направя пуканки, станаха страхотни и изядох почти цяла торба, попадна ми рецепта за киш с броколи, който изглеждаше чудесно на снимката и реших да се опитам да го приготвя, така стигнахме до вечерята, след която реших да изпия чаша вино с няколко вида сирена. Така описано звучи стряскащо, нали? Сигурна съм, че ако не бях регистрирала в дневника си прегрешенията си, щях да пропусна голяма част от тях. Ако трябва да бъда честна, на втория ден вече ме примързяваше да записвам всичко и просто пропусках да си взема набързо някоя бисквита или соленка, което отчитам само като плюс.

Реших да се върна към старото си разбиране и да започна да гледам отново на храната като източник на енергия и здраве, а не като на емоционално лепило, което да ме спаси от притесненията, скуката или липсата ми на активност. Обективно погледнато след като прекарвах толкова време у дома, организмът ми тотално нямаше нужда от всички тези калории, особено под формата на тесто и захар. Затова реших да си направя график за седмицата, който да включва три основни хранения на ден, с определена големина на порциите. Оставих си и един ден, в който да хапвам сладко и тесто, нищо че все още съм тулумбичка, все пак и аз съм човек.

Второто нещо, което записах, като изпитано средство за борба с килограмите, беше добрата стара вода. Тук на помощ отново ми дойде дневникът на храненето, в него записвах и течностите, които приемам - в първия ден се разписах само с една чаша вода, 2 кафета и един чай. Това е крайно недостатъчно, за да подхрани добре организма, а да не говорим, че кафето и чаят го дехидратират допълнително. Залепих върху хладилника лепящо листче, върху което започнах да записвам чашите вода, които съм изпила на ден, искаше ми се да достигна отново поне осем. Трябва да призная, че през първите дни ми ставаше тежко от по-голямото количество вода и затова го направих по-плавно, всеки ден увеличавах количеството с по една чаша. Хубавото е, че така и чувството на непрекъснат глад доста се притъпи.

Нямаше как да мина и без допълнителни упражнения и грижа за ума си, който явно не бе ангажиран в правилната посока. Попадна ми една концепция на Робин Шарма, която много ми хареса, нарича се Power Hour или както е преведена на български Формулата 20/20/20. Идеята беше да започна да ставам с един час по-рано, който да разделя на три сегмента от по 20 минути.

Първите 20 минути трябваше да отделя за тренировка
Вторите 20 на почивка за ума, под формата на медитация
Третите 20 минути бяха отредени, за да науча нещо ново

В първия ден, в който реших да опитам претърпях пълен провал. Нямаше сила, която да ме накара да стана един час по-рано и да започна с HIIT тренировката, която си бях харесала от предната вечер. Когато се събудих и видях силуета на тулумбичка в огледалото отново, реших, че вече нямам за кога да отлагам. Явно обаче за съзнанието ми беше много трудно да си представи резкия скок от хапването на пуканки на дивана към потене от интензивните упражнения. Затова реших, че просто ще го давам по-кротко и избрах за начало йога тренировка. Отново ми беше трудно да започна, но все пак беше далеч по-постижимо. Така реших да включа в дневния си режим още поне 20 минути за по-интензивни упражнения следобед. Медитацията е в режима ми отдавна, така че там нямах изненади, но беше хубаво нововъведение да я включа след тренировката, обикновено я правех точно след като се събудя и често се унасях за още поне половин час. Минутите отделени на научаването на нещо ново ми бяха много интересни: всеки ден си харесвах видео в YouTube на различна тематика: интериорен дизайн, дигитален маркетинг, шиене, въобще всичко различно от рецепти и храна.

Започнах да виждам резултати много бързо - премахнах безразборното хранене, умът ми беше по-бистър, имах повече енергия, все още обаче бях далеч от мечтаните плочки по-корема. Той беше подут като плажна топка, с каквато трябваше да го крия, ако все пак тази година стигна до плажа. Тогава се сетих за съвет на моя приятелка, която ми беше препоръчала добавка, която се справяла доста успешно с подобни оплаквания. Явно твърде дълго бях прекалявала с прекомерното количество храна, която приемам и организмът ми имаше нужда от допълнително подбутване. Добавката се оказа ЕнзиМил (Enzy-Mill).

Проучих я по-обстойно и научих, че съдържа 7-те най-важни храносмилателни ензима и помага точно при оплакванията, които имах аз: киселини,, подуване, тежест и … газове. Ензимите, които съдържа продукта са изцяло натурални и въпреки че ми е трудно да ги произнеса и напиша, реших да ги изредя: амилаза, липаза, два вида протеаза, алфа-галактозидаза, лактаза, целулаза, бромелаин. Прецених, че си заслужава да опитам и само след няколко дни вече се чувствах по-лека и още по-жизнена.

Имам да свалям още поне един килограм и ми се иска да постегна още малко тулумбестото си тяло, но за мен важното е, че поставих основата. За пореден път се убедих, че най-важното нещо в живота е да живееш осъзнато, да успяваш да виждаш грешките си, за да можеш да ги поправиш на време, още докато си на път да се превърнеш в еклер.