На 21 май една любима книга стана на 77 години – „Пипи Дългото чорапче“. Това е книга, която ме връща в детството като с магична пръчка и, надявам се, разкрива вродения ми характер. Може би не е случаен и фактът, че и имената ни си приличат...

Харесва ми безумното, необикновеното и нетрадиционното, което разказва тази книга. Харесва ми игривия език и абсурден хумор. Хaресва ми и авантюристичния дух на любимата ми Пипи. Всъщност, Пипи Дългото чорапче е моето най-голямо неживо вдъхновение. Тя е моят модел за подражание!

Пипи, на девет години, бе изпълнила голямата ми мечта – да обиколи света и да има история, която да разказва от всяка от страните, които бе посетила. Пипи на 9 бе свободна и независима. Тя има чанта със златни монети, има маймунка, която седи на рамото й, и кон, който живее на нейната веранда, може да се грижи за себе си (помните какво казваше на майка си, която я наблюдаваше от небето „Не се безпокойте. Мога да се грижа за себе си.") и си е напълно самодостатъчна.

Вила Вилекула в музея Юнибакен в Стокхолм

Тя не се ядосва или обижда. Щастлива е с това коя е и как изглежда. Тя е позитивна и щедра, защитава потиснатите и забавлява болните си приятели, като прави акробатика на прозореца им, прегръща ги, прегръща дори опаковъчната хартия, когато й подаряват подарък. Тя е предизвикателна и забавна - с типичния си хумор предизвиква учителя си в училище, след което рисува на пода, защото това е картина на кон, която няма как да се побере „върху нейния лист хартия“.

Това е Пипи. Тя не може да бъде ограничена от едно малко пространство - нито на хартия, нито в живота, защото нейният светоглед е по-голям от това. Омагьосваща е и заразителна с непоклатимото си чувство за благополучие и ентусиазъм към живота.

В свят на очаквания, правила и отговорности, Пипи - с остроумие и чар - олицетворява свободата, оригиналността и неочакваното. Като дете се стремях да бъда точно като нея. И, да ви кажа истината, все още го правя. Продължавам да съм любопитна към света и да съм постоянно заета като Пипи, защото „работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време. Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери."

Точно както правя тук - в къщата на Пипи в Стокхолм. Търся поредното вдъхновение от любимата си героиня.

Във Вила Вилекула

Благодаря ти, Астрид Линдгрен, за уроците и забавата! Благодаря за тази червенокоса немирница, на която ми се иска винаги да приличам...