Един шамар не е насилие. Чух го от един добре облечен мъж на средна възраст. И не разбрах дали приема за нормално жена му да му бие по един шамар всеки ден или той да удря нея... Предполагам второто. И не, насилието не е нормално. Нито от жена към мъж, нито от мъж към жена, още по-малко към деца или животни. Насилието е извратено и подсъдно. И трябва да бъде наказано.

От Българския фонд за жените съобщиха пред Нова тв, че случаите на насилие нарастват, местата в приютите не достигат, че от началото на изолацията ситуацията в много семейства се е влошила драматично. Осем жени са загубили живота си, убити от своя партньор от 13 март. Прочетете внимателно и отново това кратко изречение! В България мъжете убиват жените си. До сега за тази година са убити 8. Колко още да очакваме да загинат? Още 8? Ами ако следващата жертва е вашата приятелка, учителката на детето ви, усмихнатото момиче от кафенето, което идва със синини на работа...

Ако не попречите на убийствата над жени в България, следващите може да сте вие!

И все пак - какво трябва да се направи?

Необходимо е изграждането на помещения за карантиниране на новопостъпилите след домашно насилие в центровете, има нужда от допълнителни часове работа на психолози и юристи. Голяма част от пострадалите, които търсят помощ, са изправени пред крайна мизерия и невъзможност да купят за себе си и децата си най-необходимите храни, лекарства и предпазни средства. Те се нуждаят от спешна хуманитарна помощ за оцеляване през първите месеци от кризата и след края на извънредното положение.

Насилието говори за проблеми, вкоренени дълбоко в душата и миналото на насилника.

Затова смятам за изключително тревожен факта, че от 13 март насам насилието над жени у нас е нараснало. И не само това. Хора, осем жени са били убити. УБИТИ. Давате ли сметка за това? Тези жени са имали близки, деца... Какво се случва с тях? Това са осем загубени живота. И защо? Защото у нас се смята за нормално да поступаш жена си.

И докога ще бъде така? Докато не научим дъщерите и приятелките си, че са важни и ценни, че никой няма право да ги докосва с пръст, да им причинява болка, да отнема живота им. Докато не ги научим, че да търпиш е глупаво и разрушително. Че насилникът трябва да бъде наказан, а те да получат съответната помощ. И да продължат да живеят живота си. Щастливо. Без страх в сърцето, че точно сега едно „погрешно” движение или дума могат да Го предизвикат и да получат шамар, юмрук или да спрат да дишат завинаги.

Хора, затворихме държавата за вирус, за който никой не знае всъщност колко е опасен, но не искаме да си отворим очите за очевадното – малтретират и убиват дъщерите и майките ни всеки ден. И ние си мълчим. Крием се зад маската на безхаберието все едно на нас не може да се случи. О, може. Случва се. Постоянно. На голям процент от българските жени. Независимо дали става въпрос за физическо или психическо насилие, то присъства на една ръка разстояние. И е време да го спрем. Да покажем, че не го толерираме. Да го изправим до стената. Да го изпратим там, където му е мястото. В затвора. Защото никой не е застрахован. Утре жената в черния чувал може да бъде вашата дъщеря, сестра, майка... А насилникът, отнел живота ѝ, ще продължи да си пие ракията и да удря по масата. И да живее. Трябва ли? Справедливо е? Не, нали?

Време е да заговорим открито за проблема. Да подкрепим жените, които са в беда. Да подадем ръка. Да се намесим. Да спрем порочния кръг. Защото всеки има право на живот. Всеки има право на щастие. Всяка жена заслужава да види как растат децата ѝ, как се сбъдват мечтите ѝ. Време е да направим нещо. За да можем да спим спокойно.

Иначе държавата ще продължава да стои затворена за две баби умрели от коронавирус, а за десетките случаи на жени, пребити до смърт от мъжете си ще си мълчим и даже и полиция няма да викаме щото... абе то е нормално, знаете - любов, изневери, няма пари - мъжете си бият жените. То това е в реда на нещата....