Автор
Woman.bg

Писмо през сълзи до бъдещия Кристо, който скоро ще се роди в България

Скъпи малък Кристо,
Честит празник, днес е 1 юни!


Обръщам се към теб с „Кристо“, защото не знам истинското ти име. Дано да си добре днес – на празника си, и да четеш това на спокойствие, а не да се криеш, защото ти се подиграват, че четеш. Не им се сърди, после ще ти кажа защо.

Вчера старият Кристо си отиде, вече го няма сред нас, но споменът си остана. И на него много му се подиграваха. Кои му се подиграваха ли? Не знам… не им знам имената, никой не ги знае. Някакви хора.

Но светът не може да продължава без Кристо, че дори и малка България не може да продължава без Кристо, затова ти пиша сега, защото идва твоето време.


Всъщност не мога да ти обещая нищо, освен едно: ще ти бъде много трудно. Много хора ще се постараят да ти бъде много трудно. Някои без да искат, други – нарочно. Те така си играят, не могат по друг начин, малко са нескопосани, малко са глупави, а и много са ги били – родителите им, другите деца, животът; та затова са станали такива злобни. Завистта и злобата са тяхната игра.

Те също са били малки, като теб сега, но някой ги е счупил, пречупил е нещо в тях и те вече не са могли да станат нещо голямо, затова трябва да бъдат вечно малки, а им е трудно да го повярват. И ще правят всичко възможно да те държат и теб малък. Или поне – по-малък от тях, за да се чувстват те по-големи.

"Да знаеш, че силата им изглежда огромна, но не е. Малка е. Надуват се, затова изглеждат по-големи."

И ти, като стария Кристо, се роди тук – в България. Да знаеш, дори само това, че за него казват: „роденият в България“, е вече много за нас, много повече отколкото всеки самозван „патреот“ с татуировка „България над всичко“ някога ще направи за България; или политик, закичил се „титлата“ „патриот“.

Но аз няма сега да те убеждавам да оставаш в България, не. Ти си човек на изкуството и границите не трябва да важат за теб. Не си длъжен да се правиш на мъченик и да изпуснеш всичките си шансове, само за да може някой ракиено-салатен патриот да се почувства по-добре за 10 секунди, разбирайки, че ти тънеш в същата мизерия, като него.

Ще ти кажа през какво трябва да минеш, но минеш ли го, от другата страна те чака нещо хубаво – успехът. Само не се отказвай. Нямаш право да се отказваш, прекалено много хора се отказаха. Не бъди, като онези, които се научиха да се отказват. Те днес седят по потник и гащи и пържат кюфтета в панелката, търсейки кого да посочат за виновен, че те не са успели. Дори и да намериш кого да обвиниш за неуспехите си, запомни: това няма да ти донесе успех. Дори и успокоение няма да ти донесе.

Но да се върнем…

Ето през какво ще минеш:

През хора, които ходят по разни телевизионни студия, за да плачат там с крокодилски сълзи, че „в България нищо не се прави за изкуството“, а после с доволни физиономии ще се срещат с теб.

Като се срещнат с теб, ще ти кажат, че ти нямаш бъдеще, защото не познаваш важни хора и, като цяло, самият ти си никой и затова няма да си губят времето с теб, за да показват картините ти или да публикуват книгите ти, или да издават албумите ти.

След това ще виждаш как същите тези хора ще правят това, за което са ти казали, че няма да направят за теб, да го правят за техни приятели или приятели на приятели, или за онези, които са си намерили „спонсор“. И те няма да са добри, просто ще са „правилните“.

Мнозина ще се откажат тук. Но не и ти. Ти ще продължиш да правиш каквото трябва, пък нека да става каквото ще. Защото нямаш право да се отказваш.

После ще се сблъскаш с фондации с гръмки имена. Работата е там, че тези хора, които ти споменах, работят и във фондациите. Или техните приятели. Те може и да помагат. Но си помагат едни на други. Не на теб. Ти пак ще си аутсайдерът.

Е, така е било писано, нищо хубаво не идва лесно.

Те ще те наричат с разни имена, които няма да ти харесат. Те ще казват на другите за нищо на света да не те допускат да успееш, защото просто не те харесват. И защото така работят сектите – всеки, който не се кланя на лидерите, е враг. Не се заблуждавай – ще те преследват. Навсякъде, докъдето може да стигне ръката им, те ще я прострат, за да ти попречат. Другият вариант е да им се подмазваш, както правят някои; да ги хвалиш; да им казваш, че са прекрасни хора, знаейки, че не са; да им правиш комплименти; да ги караш да се чувстват големи. Не го прави. Те не са големи. И ти го знаеш, и те го знаят.

През цялото това време те ще продължат да плачат по телевизията или в социалните медии, че не се прави достатъчно за културата в България. И те знаят, че са лицемери. Вече ще го знаеш и ти.

И твоето име, и твоето лице винаги ще им го напомнят. Всеки път, когато се сетят за теб, ще се сещат за собственото си лицемерие.

И когато се видите очи в очи, силата ще е на твоя страна – защото и ти, и те знаете, че лицемерието е у тях. Те може и да са наполеончетата в тяхната си малка лудница, но ти имаш по-важни дела. Не си губи времето с тях.

Не се хаби да ги мразиш, защото енергията ще ти е нужна за друго.

Енергията, която ще изхабиш за тях, и омразата, ще са разхищение. Тази енергия ще ти трябва, за да можеш да твориш. Успехът е сигурен, само ако не спираш да работиш. Родил си се с талант, но не и с обещание, че ще е лесно. Никой не ти е обещавал да е лесно. Трябва да успееш въпреки това. Знам само едно: ако се откажеш, няма да успееш.

Ако талантът ти е в спорта, те чакат същите неща, с които ще се сблъскваш. Но на върха те чакат вече други успели българи, които могат да потвърдят, че трудът и това да не се отказваш побеждават и тарикатите, и връзкарите, и всички, които искат да ти пречат.

***

Родил си се в малка държава, която дори няма късметът да е известна с нещо зло и злокобно. Други – по-големи народи, ни използват като ресурс, макар да ни наричат братя. Внимавай с хората, които те наричат „брат“.

Един от най-силните им трикове е, че са накарали хората от малките държави, като нашата, да се мразят помежду си, да се присмиват на труда си и да си пречат едни на други. Точно както онези, които ти споменах преди малко.

Но най-добрият трик, който те са измислили, е да убедят хората в малките държави, до които са се докопали, е, че и те – като държавите си – са малки; че са безпомощни и безсмислени и че не могат нищо сами по себе си и най-добре е да се откажат.

Да… и с това ще се сблъскаш. Ще те убеждават, че заради произхода ти, не струваш и е най-добре да се откажеш. Само че ти нямаш право да се отказваш. Това, което можеш, не е у теб случайно.

Не си се родил с талант случайно, просто ей така – да си го имаш. Птиците не се раждат с крила случайно. Те са там с цел. За да могат да летят. Дори и да им казват по цял ден, всеки ден – някой досадник да седи до птицата и да ѝ казва, че няма смисъл, крилата ѝ все така си остават неслучаен придатък. Те са там с цел. Да, малки Кристо… старият Кристо ни го показа на всички ни.

Роден си в България и това е нещо, с което ще трябва да се справиш. Почти всички ще са срещу теб, а после всички ще си приписват успехите ти все едно са техни, само защото сте се родили на едно и също място. Не… нямаш време да се занимаваш с тях и да им обръщаш внимание, имаш по-важни неща, които да правиш. Работѝ. Дори и да ти се струва, че няма смисъл и че всички са против теб, дори когато отказите идват един след друг, работѝ, защото след всички „не“ – дори хиляда да са, ти трябва само едно „да“, за да потръгне животът ти и талантът ти да направи така, че да успееш. Ако се откажеш, това няма да се случи. Никой не е обещавал да е лесно.

Също: Не се сърди на хората по света, че не знаят разни неща за България и българите, ние също не знаем много неща за много държави. Не обръщай внимание на фалшивите патриоти, които казват: „Колко са прости тези или онези, че не са чували за България“. Не. Знай: прости сме ние, че не сме направили нищо, че да чуят за нас. Никой не ни е длъжен с нищо. Направи така, че да чуят за теб лично, а после всички ще разберат за България, когато до името ти напишат: „Роденият в България“. И това ще е много повече отколкото който и да е лъжепатриот, расъл с голо перчене и веене на знамена, някога ще е направил.

Старият Кристо – човекът, който не се върна в България, от която избяга, направи за нея и добрия ѝ имидж повече от всички патриотарстващи менте-воеводи, потурковци и фалшиви герои.

***

Трудно е, защото няма рецепта. За повечето професии си има „план“ – учиш, проявяваш талант, работиш на добро място. План. Но как се става голям художник, музикант или писател? Няма рецепта. И всеки път е уникален път. Само не се отказвай, извърви го.



"Ще се чувстваш сам. Защото ще бъдеш сам, няма да те лъжа. Но нямаш право да се отказваш."

И запомни: всеки път, когато най-силно чувстваш, че „няма смисъл“, точно тогава работи с най-много хъс.

Не забравяй:

Кристо правеше неща, които наричаха „невъзможни“.

Той правеше неща, които наричаха „безсмислени“.

Но днес целият свят чува и чете името Кристо, докато онези, които го наричаха „безсмислен“, пържат кюфтета на балкона и търсят кого да посочат с пръст, че им е „виновен“ за това или онова.

Не им се сърди. Ще губиш от енергията, която ти трябва.

Успех!

Твой:
С.

Автор: Александър Томов