Не е важно какъв си, колко пари имаш в джоба, къде работиш, къде си отрасъл... Важно е какъв си – човек или оръфляк. Душевен. Защо го казвам ли? Защото след тези три месеца на самоизолация, страх и карантини, постоянно тръбим, че сме се променили. Не, не сме. Един вирус не може да промени това, което робство, борба и още куп предизвикателства не са успели.

Вчера, на тротоара в центъра на столицата, ме спира възрастен мъж. Около 85-90 години. Усмихва ми се мило и ми казва: „Много си красиво, момиче”. Излязох ядосана от вкъщи, но това ме накара да се усмихна. И да се спра. Беше невъзпитано да го подмина като бърз влак. Човечецът едва ходеше с бастуна си, обут в стари чехли и терлици, с износено елече. Но усмихнат. Попита ме как се казвам, откъде съм родом. А после ми подари малка розичка, която беше си откъснал от някой храст преди да ме срещне.

След този жест не само аз, но и денят ми се усмихна. Чак до вечерта. Стана ми мило някак. Напомни ми за дядо ми. Мъжете от поколението, за които „Здр, ко пр”, са само безсмислени букви. Та след като си поговорихме така около 5-10 минутки, старецът ме изпрати с пожеланието да съм здрава, даде ми и съвет – да хапвам повече мед с джинджифил. За имунитет. А аз го почерпих с няколко дребни левчета – за мое здраве. И минах през деня с едно невероятно удовлетворение. Хора ли сме? Може би.

А днес, на излизане от магазина, видях трима мъже, заобиколили четвърти, паднал на земята. Добре облечени мъже. Единият, видимо як и добре сложен, започна да налага падналия. Хората наоколо само гледаха. Както и охраната на магазина. Удари го със злоба поне десетина пъти. Другият нито се пазеше, нито се защити. Беше ясно, че нещо не е добре, или беше с проблеми психически, или беше пиян. Не знам. Една жена ми обясни, че май ударил минувач... Хубаво. Но трябва ли да го смачкаме от бой пред всички, включително деца, за да покажем колко сме справедливи и силни.

Ненавиждам насилието под каквато и да е форма.

Ненавиждам представителите на силния пол, които си мислят, че да биеш по-слаб е доказателство за мъжественост и превъзходство. И също така ненавиждам всички онези зрители, които си мислят, че живеят в нормално общество, където властва законът, докато наблюдават как бият някого и си пазаруват обяда. Обадих се на полицията. После видях, че са дошли две патрулки и човекът от земята стоеше заобиколен от 8 униформени. А тримата, които раздаваха по-рано правосъдие, пишеха обяснения. Хора ли сме? Не, не сме.
И карантината не ни е променила. Нищо не може да ни промени, ако не го носим вътре в себе си. Ако не възпитаваме децата си. Ако не разберем, че сме на този свят не, за да раздаваме правосъдие, а за да си помагаме. За правосъдието си има органи.

Това е. Редно е от време на време да си задаваме въпроса „Аз добър човек ли съм?”. И дали отглеждаме добри хора. Дали даваме добър пример. Другото е без значение. Днес си богат, утре си беден. Днес си здрав, утре те няма...

Четете още: Юруш към Гърция - за Бога, братя - да избягаме от лайната!