Сигурно сте забелязали, че от няколко месеца, цените на всички стоки скочиха рязко нагоре. От началото на пандемията хранителните стоки поскъпнаха многократно. Мои близки познати, които разчитат на едната пенсия, коментират, че цените са по две, а парите, които държавата им дава, не стигат за нищо.

От друга страна много от фирмите намалиха заплатите, пак заради пандемията. И сега хората едва свързват двата края, притиснати от една страна от постоянно скачащите цени и то на стоки от първа необходимост, а от друга – от намалените си доходи.

И всичко това – в разгара на лятото, когато на всеки му се иска да отиде някъде и да си почине.

Да не говорим, че след два месеца започва новата учебна година и родителите ще трябва да се бръкнат минимум с 500 лева за нови пособия и всякакви допълнителни екстри като спортен екип, маратонки и какво ли още не.

Та, питам ви аз, докога можем да издържим на напрежението?

Защото не виждам някаква държавна политика, нито пък разумни действия от страна на веригите или производителите. Доматите са си по 3-5 лева, краставиците не падат под 2 лева, черешите от 10 стигнаха 3, но на сергията пред подлеза, където не се плаща наем за магазин. Въобще морът е повсеместен. И ако преди с 10 лева можехме да си купим поне едно ядене, сега и това не можем. Защото буца сирене под 5 лева няма, кашкавалът въобще не влиза в потребителската кошница, а месото остава мечта за много семейства. Зеленчуците, които би трябвало да хапваме сега, в сезона, държат цени като за корекомски стоки. Вижте например килограм тиквички. Все едно са златни.

И направо се чудя как семействата с повече от едно дете издържат на цялата тази финансова мародерска ситуация.

И не знам кой какво държи в нощното си шкафче, но в портфейлите на мнозина българи има само празно пространство. И не знам къде е решението. Защото социалната политика отдавна не е приоритет. И ако цените скачат не с дни, а с часове, заплатите са ни едни от най-ниските в Европа. Същата тази Европа, с която толкова се хвалим напоследък.