Юли е и никой не може да промени това. Пак е лято и пак е топло и аз пак мечтая за любов, гръцка храна и вечеря на плажа. Добре, може и закуска на плажа. Всъщност може и само плаж - нямам никакви други претенции.

Мисля си за това, докато правя първите си стъпки по коридора на офиса - един топос на кариерата и списъците с по 100 задачи, който сякаш ми липсваше напоследък. Вървя с чифт токчета от фин светлосин велур и гордо нося скъпа чанта от младежките ми години, в които все още държах на тези неща. Сложила съм добър парфюм и съм пълна с енергия. Едно съвсем нормално момиче в офиса, бихте казали вие.

Една напълно нова жена - бих контрирала аз. Неузнаваема. С много щури мечти. Неуправляема и тотално изгубила мераците си за кариера на всяка цена.

Този юли вървя по мокета в офиса с лекотата на човек, който знае къде точно е щастието му, как точно да го намери и защо трябва да е спокоен, че радост в живота има, стига да можеш да я понесеш.

Истината е, че всички имахме достатъчно време да помислим тази година. Вярно, някои отделиха прекалено много време на световните конспирации и интервютата на разни лекари, други хич не разбраха какво стана тази пролет, а трети като мен... ами аз си взех ските с колани и дим да ме няма в планината. Качих сама стръмни върхове, после надолу се гонехме със стада сърнички из пистите в Рила, пекох се край бързеите на реките и чуках от врата на врата из хижите в планината в търсене на чаша добро вино.

Принципно имах толкова хубава пролет, че ме беше срам да пусна даже и една снимка в социалните мрежи, щото знаете... да не дразня хората. Карахме ски по бански, яздихме в цъфналите поляни с минзухари и диви теменужки и обикаляхме между Мусала, Вихрен, Мальовица, Ботев и Черни връх във всеки удобен момент.

И за първи път в живота си осъзнах оная тежка, неприятна, даже леко гадна истина, че всичко, от което се нуждаеш, е малко обич, малко пари и повече свободно време. И наистина няма нужда да притежаваш скъпа чанта, снимка от хотел в Дубай или резервация за частна вила на Мавриций, за да усетиш оная глътка щастие, която можеш да отпиеш, само ако си от момичетата, които знаят точно какво искат от живота си. Ама наистина точно. Без нюанси. Без да се чудиш... ама той сега защо не ми пише и не ми се обажда... И защо така ми каза оня ден, като му казах, че го обичам...

Този юли знам, че поемам на ново пътешествие. И макар да изпуснах една пролет, в която трябваше да обикалям между Куба и Тоскана, знам, че лятото на 2020 ще бъде различно. Защото в живота ми се появи нов манифест за свобода и рестарт, чиято основна резолюция гласи: бъди щастлива.

Затова съм купила палатка (хора, много е красива, влюбена съм в нея), вече притежавам дървена сгъваема къмпинг маса, страхотна малка италианска кафеварка, газов котлон, метално канче за чай, спален чувал и няколко пътеводителя за дивите Родопи, Сакар и Странджа. И знам със сигурност, че ми предстои едно голямо пътешествие.

Щастливото пътуване към мен самата. Към момичето, което само изглежда като преди, но това е за заблуда на противника.

Ще се видим на билото на Стара планина - чакам ви на закуска с гледка към Триглав. Ако ме видите - аз съм, не сте се объркали. Поспрете се да си поговорим за нещо хубаво. Знам, че имате истории за своето ново начало, чакам ви да ми ги разкажете.