Лято е. Жега. Нормално е да ми мирише на море, на пържена цаца и студена бира. Но не. Мирише ми на нещо друго. На изгоряло доверие. На желание за промяна. На липса на отговорност от страна на държавниците ни.

И не. Не съм „за” Радев. А за президента на РБългария. Не съм „за” Бойко Борисов. А „за” институцията,която той представлява. Която трябва да бъде уважавана и да уважава нас като граждани.

Или както каза Захари Карабашлиев: „Нека кажа следното: никак не ми се протестира, не желая да се мотая по улиците заедно с други хора по време на пандемия, не ми се скандират глупости, не ми се веят знамена, не ми се ходи напред-назад с непознати, вместо да съм си със семейство и приятели… Но ще протестирам, когато реша, ще отказвам всякакви покани от всякакви медии, по каквито и да е въпроси, които не са свързани с книги. Каквото имам да кажа го казвам тук.
Не подкрепям Румен Радев. Подкрепям институцията, която представлява.
Не подкрепям Бойко Борисов. Подкрепям институцията, която представлява.”

Това е.

Възпитавам син. Нали помните? „Син съм на юнашко племе...” Ето на това се опитвам да го науча. На историческа памет. На справедливост. На принципност. Ако искам да ги притежава, трябва да му покажа, че това, което е в момента около нас, е пълна боза. И трябва да се промени.

Та затова ще отида на протеста.

Защото не е важно дали изтича времето на Борисов или Радев, важно е, че изтича времето на България като „демократична, правова държава”. Така каза по радиото Ренета Инджова. И аз съм напълно съгласна с нея. Настъпим ли принципите, счупим ли на две мъжката си дума, няма смисъл да ни има. Защото тези след нас няма да разберат какво е да бъдеш мъж. Да бъдеш смел. Да мислиш за род и Родина. А ние им го дължим този урок. Да бранят честта на държавата, на свободата.

Замислете се. За примера, който даваме. Който давате. И дали не е време да променим пиесата. Че тази, в която сме участници напоследък, никак не е лицеприятна. Ама никак. Финалът ще бъде лош. А след нас идват други. Заради тях си струва да спрем да бъдем безучастна публика и да покажем, че имаме глас и той иска не само да бъде чут, но и зачетен.