Съвсем наскоро на книжния пазар излезе книгата "Седем дни в Родопите" на Ели Иванова. В нея авторката е събрала 44 туристически обекта, подходящи за лятната ваканция. В книгата можете да откриете и примерен маршрут, по който в рамките на една седмица с кола да прекосите Родопите от изток на запад. Ние се свързахме с Ели, която е и създателка на популярния блог „Думи в друми”, за да ни разкаже подробности за най-новата си книга и за да я попитаме кои са любимите й места в България.

Здравей, Ели! Ти си създателка на блога “Друми в думи”, кога се запали по пътешествията и как реши да пресъздадеш това свое хоби в блог?

Здравей и благодаря за поканата да разкажа повече за себе си, пътешествията и новата ми книга "Седем дни в Родопите"!

Пътувам често и доста отдавна и се надявам да продължа с това си занимание и занапред. Затова, не мога да кажа, че изведнъж съм се запалила. Просто пътуването и опознаването на нови места е част от начина ми на живот. Това ми дава истинско разтоварване от работа и проблеми и внася голямо разнообразие в ежедневието ми.

Създадох блога преди 6-7 години като в самото си начало той беше изцяло личен и носеше моето име Ели Иванова. Пишех главно по теми от ежедневието, от всичко по малко. Имах и 2-3 статии за интересни места, но към онзи момент те отразяваха повече личните ми усещания, свързани с тези места, не бяха пътеводители. Повратна точка беше посещението ми на Вазовата екопътека в Искърското дефиле и водопад Бовска Скакля. Случи се в един зимен ден. Бях изключително впечатлена от височината на водопада и от това да гледам Искърското дефиле отвисоко. Още същата вечер седнах зад компютъра и написах статия за пътеката, като описах подробно целия маршрут. Това беше първата ми статия-пътеводител. Впоследствие тя се оказа една от най-посещаваните в блога за дълъг период от време.

След тази статия последваха още няколко подобни и реших да фокусирам блога изцяло върху туризъм и пътешествия и изтрих всички стари статии извън темата.

Последната ти книга е озаглавена “Седем дни в Родопите”, разкажи ни повече за нея?

Била съм много пъти за по 2-3 дни в Родопите, но ходенето ми до там миналото лято беше нещо различно - обходих ги за седем дни от край до край по главните пътища от Ивайловград до Гоце Делчев. Маршрут, който нарекохме символично Родопската магистрала. Това беше конкретният повод за написване на книгата.

По време на това посещение за седем дни посетихме над 30 места. Някои от тях, като светилището в Татул, Златоград и Широка Лъка, вече познавахме от предишни посещения, повечето обаче бяха нови за нас.

За съжаление, тези седем дни не бяха достатъчни за да видим всичко отнапред запланувано. Затова се върнахме в Родопите през октомври. Тогава, по време на щедрата на слънце и багри златна есен изкачихме връх Орфей, отидохме до извора на река Арда, видяхме конака в село Буката.

Когато работих върху ръкописа, реших да включа в описанията и места от предишни посещения, но също край тази Родопска магистрала, защото и те са интересни и заслужават да се видят.

Можеш ли да ни кажеш три места в Родопите, които човек задължително трябва да посети?

Ако досега не сте били в Родопите, най-напред трябва да видите поне някои от емблематичните места - Тракийското светилище в село Татул, Дяволският мост край Ардино, пещера Дяволското гърло край Триград.

Ако ме питаш за по-малко популярни места, препоръчвам силно светилището Харман кая, което се намира сравнително близо до това в Татул, кромлехът край Долни Главанак, извора на река Арда под Ардин връх.

Кое е любимото ти място в България?

Това е кратък въпрос, на който ми е много трудно да отговоря, защото смятам България, че изобилства от интересни места.

Все пак, бих посочила няколко - наистина впечатляващи, които съм посетила сравнително наскоро.

Най-напред се сещам за водопад Кадемлийско пръскало в Централен Балкан, който е един от най-високите водопади в България и който е активен целогодишно. От посещенията в Родопите искам да откроя крепост Устра заради масивните ѝ останки и удивителни панорами, кромлеха до село Долни Главанак, каньона Горло на река Арда. Ще завърша с две съвсем "пресни" места от тази година - водопадите Мангъро и Срамежливеца в Беласица планина.

В условията на пандемия все повече българи решиха да преоткрият родината си, къде би ги посъветвала да отидат това лято?

Разбира се - в Родопите. В допълнение, аз си имам една максима, че пролетта е време за водопади, а лятото - за море и планински върхове. За морето всеки си има предпочитания. А за върховете мога да кажа на вашите многобройни читатели, че тези 2-3 месеца са най-подходящи. Подгответе се добре, следете прогнозата за времето и изберете маршрут според подготовката и опита. Ако не сте изкачвали върхове, започнете с някои по-леки, като Черни връх, Ком, Любаш, след това погледнете към първенците Мусала и Вихрен, но не пренебрегвайте подготовката!

След трудната пролет желая на всички здраве и прекрасно лято!