Жега. Жега в центъра на София. Вярно е, че от жегата на някои хора им залепват реотаните, ама чак пък толкова. Жива да не бях. В буквалния смисъл. Искат се оставки, текат протести, а главата на правителството увеличава разни неща. Дава бонуси на бедното, окъсано народно тяло. Само че трудно ще закърпи голямата дупка, зейнала в сърцата, душите и джобовете на хората.

Защото те са бедни. Много бедни. Като изключим един малък процент, които строят подпорни стени и барбекюта, голяма част от хората у нас трудно свързват двата края. И не мисля, че увеличението от 9 на 12 лева ще е някаква страшна далавера за безработните, нито че петдесетачката ще оправи деня на пенсионерите. Защото тези 50 лева отдавна не са това, което бяха. Отдавна. Сега с 50 лева трудно можеш да напазаруваш свястна вечеря за четири човека. А под свястна имам предвид вечеря, в която освен хляб, яйца и някой гаден салам, да има месо, мляко, сирене, кашкавал. Тези думички отдавна са забравени от нашите баби и дядовци.

Трудно ще се зарадваш на това дадено от сърце и душа увеличение, когато доматите са по 3 до 5 лева, а едни детски сандалки се движат между 30 и 60 лева. Хора, ама вие наистина ли смятате, че 3 лева са увеличение? Не е сериозно.

Сега, това че увеличават разходите с цели 30 процента за администрацията вече е друга работа. Нали? Мда. Щото после същата тази администрация ще ти замете проблемите и ще ти пусне бюлетината. А пенсионерите... Пенсионерите кучета ги яли. Това е положението.

Обаче да знаете, че тези след нас не приемат петачета. Те искат свободата си. А тя не може да се купи с дребни монети.

Държава ни се нуждае от много повече. От много повече петачета и грижи. И това е работа на всички нас. Като се започне от работниците, мине се през работодателите и накрая се стигне до политиците. Защото на последните с епада отговорността да направят така, че всички останали да са щастливи, ще че живеят и работят тук. Да знаят, че има смисъл.