В живота често получаваме въпроси, чийто отговор не знаем. Но ако сега някой ме попита мечтала ли съм някога да открия себе си, мога спокойно да му отговоря: "Да, даже знам как става най-бързо. Трябват ти чифт удобни обувки и да имаш смелостта да поемеш по пътя."

А пък когато наскоро получих съобщение във Вайбър, с текст - "Хайде да тръгнем по Ком - Емине за 10 дни, какво ще кажеш?", честно казано, си помислих "Да, бе да! То така става...".

Само след седмица пътувах в колата към хижа Ком с набързо стегната раница, пишех мейли, че известно време вероятно няма да ме има, а на въпроса докога ще съм в отпуск, отговарях - "Не знам, когато се уморя, ще се прибера в офиса."

Сега вече знам, че всички тръгнали по пътя намират точно това, от което имат нужда. Някои успяват да погледнат в най-мрачните си кошмари, други се връщат с мечти за по-различен живот, а аз - аз срещнах онази Цвети, която някъде беше избягала в ужас от ритъма на редакцията, задачите, списъка с проблеми за решаване и напрежението, че... все нещо не е направено както трябва.

Докато перях чифт кашмирени чорапи в стар цинков леген пред хижа "Лескова", където нито има ток, нито обхват, а бойлерът се пали като печка и е на дърва, си мислех нужен ли ни е луксът, или всичко хубаво в живота се случва между едно кафе, сварено с любов, и вечеря, сготвена на огнище.

Всъщност все още вярвам, че щастието е рецепта. Трябва да сложиш всички съставки, за да се получи добре. Представете си страхотна смес за кекс, хубаво италианско брашно, яйца, разбити на пухкав крем, и лъжичка дъхаво какао... Пропуснете ли обаче да сложите лъжичка сода, край, всичко пропада. И с живота е същото - трябва да следиш много внимателно рецептата да се спазва и никога, ама никога да не пропускаш към пълната купа да добавиш една малка лъжичка "сода".

Даже да са 10 дни от лятото, даже да са само 200 километра от над 500, в моята рецепта именно приключението Ком - Емине се оказа онази щипка "качество", което щом веднъж добавиш към живота си, знаеш, че си сложил всички съставки в щастието.

И все пак - ако пиша този материал, то е за да ви поканя на едно пътешествие към себе си. Даже и да не вярвате, даже и да мислите, че никога няма да стигнете, даже и да ви е страх от пътя, Ком-Емине е маршрут, който ще ви даде много повече от няколко хиляди метра положителна денивелация, дузина мазоли и болки в колената.

Тук излизам от строгите описания на дневните преходи, предупрежденията за премеждия, мечките по пътя и опасните кръстовища, на които можеш да се объркаш. За всички, които не си представят какво е, Ком-Емине е пътуване към изгревите, които гледаш от терасата пред хижата, към думите, с които хижарите те изпращат към следващия ти подслон, и изобщо, пътят е приключение, в което единственото неизвестно си ти, страховете ти и характерът ти, който те води по билото на Балкана.

Защото да си смел, все още не означава да можеш да преодолееш себе си. И някъде между зъберите преди връх Ботев, държейки се за металните въжета и поглеждайки към пропастта надолу, някъде около билото на хижа Ехо или в метрите преди да стигнеш до Мазалат вече разбираш, че в теб има една нова сила, която никога преди това не си срещал. Силата да преодолееш физиката и умората и да надникнеш в мечтите си. А какво ще видиш там? Осмели се да погледнеш. Даже и да мислиш, че знаеш точно какво искаш от живота си, някъде по върховете на Стара планина имаш всички шансове да разбереш, че в твоята рецепта за щастие винаги е липсвала онази подправка, която дава истински вкус на дните ти.

И ако има нещо, което със сигурност трябва да знаеш, то е, че трябва да тръгнеш. Още този сезон. Още в края на това лято или в началото на топлата есен. Защото никой досега не е изгубил душата си по Ком-Емине. А ти ще си от тези, които ще намерят нов път към сърцето си, защото знам, че щом четеш това със сигурност тайно си мечтаеш да поемеш по пътя. Кога тръгваш? Звънни да запазиш една нощувка в хижа "Ком" и прати много поздрави на мама Данче от "Кашана". И да ѝ пробваш супите. Велики са!

(Не мога да не ви напиша и това)

*Кратък наръчник за оцеляване по Ком-Емине

1. Лека раница

Имаш ли лека раница, имаш всичко. Ако мислиш да носиш повече от 7-8 килограма, смятам, че ти си един неопитен, недобросъвестен към себе си и изобщо объркан Ком-Еминеец!

2. Втора батерия

Ако имаш външна батерия за телефона - вземи си я. Хич не си мисли, че няма да ти трябва.

3. Изтегли си maps.me

Изтегли си това приложение, защото е безплатно, много много точно и няма да се загубиш нито веднъж. И е оф-лайн. Така че свали го на телефона си и не питай защо.

4. Вземи си достатъчно течности

Аз лично се влюбих в Ohsee, защото имат супер предложения с магнезий и витамини, които ми се отразиха доста добре след 30, 40 километра ходене на ден.

Може и да си мислиш, че това не е чак толкова важно, но със сигурност ще оцениш силата на функционалните напитки, ако ги пробваш веднъж по време на преход.

5. Удобни обувки

Не красиви, не модерни, не даже и скъпи, а удобни обувки. Това е толкова важно, че нямаш идея колко ще се проклинаш, ако тръгнеш с някои много фешън неудобни обувки. Ти такива заклинания не си вярвал, че знаеш, наистина.

6. "Ало, ние идваме"

Обади се предварително на хижите по пътя, за да провериш дали работят. Много често ще чуеш в слушалката отсреща - "Не съм на хижата, но заради вас ще се кача, ще ви отворя и ще ви сготвя вечеря." Само заради това си струва да ходиш часове.

7. "Най-добрата хижа"

Когато стигнеш до Мазалат, закусиш с гледка към Триглав и се наспиш най-после в чисти чаршафи и меко легло, ще разбереш защо е най, ама най-добрата хижа по целия маршрут.