Безспорно, кучетата са най-добрите ни приятели! Те ни даряват с топлина и безрезервна обич, посрещат ни на входа в края на работния ден така сякаш не са ни виждали от дълго време, радват се заедно с нас, тъгуват, когато ние сме тъжни. Едва ли ще прочетете в нечий друг поглед толкова нежност, преданост и любов. Дори и когато се случи да им повишим тон, да смръщим вежди заради неволно направена пакост от тях, те ни прощават и бързо забравят.

Често се случва обаче да изпуснем нервите си и ако няма друг, на когото да си ги изкараме, го правим на домашния си любимец. Тогава започваме да го хокаме без повод или като е направил някоя беля вкъщи. Даваме ли си сметка обаче какво всъщност му причиняваме в такъв момент?

Ново проучване показва, че подобна реакция от наша страна може да остави незаличими следи върху психиката на нашия верен другар.

След като анализирал поведението на над 90 кучета, екип от Университета в Порто, ръководени от д-р Ана Катарина Виейра де Кастро, установил, че високият и гневен тон може да предизвика трайни отрицателни последици върху емоционалното състояние на животинчетата. Въпреки че понякога правят бели, кучетата – тези мили, добродушни, всеотдайни и любвеобвилни същества, едва ли заслужават това...

За да докажат защо не бива да крещим на кучето си, учените подбрали 92 кучета от тренировъчни училища и ги разделили на 2 групи според различния подход на дресировка, прилаган във въпросните училища. При едните като метод на обучение били използвани наградите. За обучението на другите в основата били заложени по-агресивни методи като наказания, крещене, дърпане на каишката и дори удряне.

Учените си поставили за цел да наблюдават поведението на животните по време на дресировка, както и признаците им на нервност. Наблюденията им установили, че кучетата с агресивни прийоми на дресировка по-често повдигали краката си в знак на умора или молба, били по-малко контактни, привеждали главите си ниско към земята и прибирали опашките си от страх и недоверие. Когнитивните им способности при изпълнение на задача се оказали по-бавни в сравнение с тези от групата с поощренията и наградите.

В допълнение, експертите взели проби от слюнка от кучетата и от двете групи, за да идентифицират нивото на химикалите, свързани с отрицателните емоции като безпокойство и нервност, какъвто е кортизолът например. Използвайки тези проби, те успели да изчислят нивото на стрес на кучетата в двете групи. Не е изненадващо, че кучетата, които са били дресирани с наказания и викове, показали по-високи нива на стрес от тези в другата група.

Откритията на учените относно поведението на кучетата от двете групи обаче стигнали още по-далеч...

Месец по-късно изследователите отново посетили кучетата, за да наблюдават ефекта от приложената върху тях съответен тип дресировка. Оказало се, че обучаваните чрез лакомства и насърчение кучета изпълнявали с удоволствие и с охота командите. Те били по-уравновесени, по-общителни, спокойни и позитивни. Тези, които били възпитавани чрез по-сурови методи, продължавали да демонстрират гореописаното поведение – били по-мнителни и затворени, показали и далеч по-високи нива на кортизол.

Изводът – стресът, на който кучета от втората група били подложени от дресьорите, е оставил дълбоки белези върху психическото им състояние и чувството им за благосъстояние и комфорт в дългосрочен план.

Затова, приятели, ако искате да гледате домашен любимец, бъдете мили с него! За вашата топлота, търпение и доброта, то ще ви се отплати стократно!

Четете още: Кучето - единственото същество, което ще те обича истински