Въпреки главоломно спадащия си престиж и серията от гафове и скандали в последните години, американската филмова академия и нейната най-лъскава рожба, наградите "Оскар", се наведоха позорно пред "левия вятър" и обявиха КВОТНИ "критерии", които нямат нищо общо с ИЗКУСТВОТО... (Колко % чернокожи, малцинства, инвалиди, ескимоси, ЛГБТ, индианци и т.н. има в главните и второстепенните роли и целия продукционен екип на филм, който да може да се класира за eligible в категорията "Най-добър")... "Прогресивният" идиотизъм ще влезе в сила от 2024 г., но коментарите не закъсняха. Спестявам си вулкана от пиперливи фрази, които напират на езика ми, както и горчивите размисли за дългия списък с велики филми, в които и главните герои, и режисьорът (често и сценаристът) са БЕЛИ ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИ МЪЖЕ. "Апокалипсис сега", "Кръстникът", "Форест Гъмп"... сещате се, безброй са.

Ще цитирам откъс от анализа на колега-журналист, който много ми хареса: "А сега нека си представим, че в едно по-добро утре, направо най-доброто утре, ще можем да направим кинофилм само ако в главната роля играе олигофрен. И режисьорът да е олигофрен. Операторът – също. А най-добре всички, както и цялата публика да е от олигофрени. И така цяла една година всички филми да бъдат от и за олигофрени. Само се притеснявам, че тогава трябва да търсим спешно подобаващо решение за олигофрените гейове." Умрях от смях.

Да, на хартия идеята за т.нар. "diversity & inclusion" (нещо като "включване на разнообразни хора", което засяга и... жените?!) звучи прогресивно и позитивно. Но всичко хубаво в нея рухва моментално, щом я направиш ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕДПИСАНИЕ, отнемайки свободата на творците да я прилагат според своята преценка и съвест.

И понеже говорим за ПРИНЦИПИ, а и аз следя отблизо "расово натоварените спорове" около баскетболната НБА (и оплакванията на чернокожи милионери като Док Ривърс, с $5 млн. годишна заплата, и доста звездни играчи, че са "потискани" и "дискриминирани") - нека помислим какво би станало, ако СЪЩИЯТ ПРОЦЕНТНО-КВОТЕН ПРИНЦИП за "включване" се приложи и там.

Защото принципът е принцип, само ако важи НАСЯКЪДЕ, нали?
Значи, при 70% бяло и 15% черно население в САЩ (и съответен процент тв зрители и билетокупуващи фенове), трябва ли ОСЕМ играчи във всеки отбор да са БЕЛИ, а само ЧЕТИРИ (дори 3) - ЧЕРНИ? И в нито един момент на терена да няма повече от ДВАМА черни от отбор? А става дума за заплати в милиони, че дори десетки милиони (на година).

Ами НЕ, разбира се, ще ви отговори всеки човек с поне ПОЛОВИН МОЗЪК!

Така ще убиете баскетбола... Това ще е малоумно! Изборът трябва да се прави САМО И ЕДИНСТВЕНО на база ТАЛАНТ, УМЕНИЯ и РЕЗУЛТАТИ! Логично, нали?
Е, защо КИНОТО тогава да е ИЗКЛЮЧЕНИЕ? Защо да му се налага изкуствена, политически обагрена ЦЕДКА, макар и маскирана с уж позитивни намерения?!?!

Защо, защо... Според мен, защото... новият ляв либерализъм в Щатите вече НЯМА ПРЕДЕЛ. Затова. Той прави болшевиките и "културната революция" в Китай да звучат като невинни чавдарчета. Защото масата американци са наивни (а и нямат хал-хабер от световна история). Защото младите, школувани в либералните колежи, си мислят, че "марксизъм" е нещо cool, защото лявото масово се счита за модерно (и то - в страна, която не познава социализма?!).

В резултат - цялата система от good old values отива на кино...

П.П. Не мисля да се извинявам, че съм: бял, мъж (с ясно осъзната полова принадлежност като биологична и психическа даденост), кръстен християнин, че харесвам хетеросексуалността и старомодното семейство от мъж и жена. И непоколебимо вярвам, че особено в изкуството всеки трябва да има СВОБОДА в избора за кого, с кого и как ДА ТВОРИ.

Автор: Милко Стоянов

Четете още: Агата Кристи - писателката, която спаси дете от отвъдното