Андреа Иванова е последна година студентка по немска филология в Софийския университет. И има... най-големите устни в света. Така твърди девойката, известна като българското Барби. И споделя, че съвсем скоро ще установи връзка с офиса на „Гинес“, за да бъде обявена официално за жената с най-големи устни в света.

21 операции. 21 вливания на хиалурон. 21 посегателства над естествената красота. Според мен. Гледам снимката ѝ и се чудя – защо? Вижда се, че е била красиво момиче. Преди силиконът и хиалуронът да заличат нейното красиво и естествено Аз. Гледам и не разбирам. Колко тъжен трябва си, за да се превърнеш в това, което са направили от теб инжекциите допълнителна „красота“.

"Много съм щастлива! Чувствам се страхотно. Вече съм свикнала с тези процедури, нямат никакъв страничен ефект и спокойно мога да се храня и пия течности, без да имам никакви проблеми”, споделя блондинката пред столичен вестник.

Дали? Дали е щастлива? Дали един щастлив човек би направил това със себе си? Вие бихте ли? Бихте ли позволили на дъщеря си да го направи? Аз не, честно. Защото ако дъщеря ми направи това със себе си, това ще бъде знак за мен, че не съм се справила като родител. Че не съм успяла да ѝ предам ценностите, на които държа, че не съм я научила да обича себе си. Такава, каквато е.

Красотата е нещо прекрасно. Всеки човек е красив сам по себе си. А това момиче, Андреа, е било толкова красиво преди всички операции... Нежно, мило, имало е излъчване. Но явно не е било достатъчно, за да се чувства добре в кожата си. И си задавам още един въпрос – дали всички ние нямаме вина, налагайки през последните години един модел на красота, който е нереалистичен и неестествен. Големите гърди, подаващи се от секси къси потничета, големите устни, застинали в една доста перверзна поза, дългите мигли, изкуствените коси, дори ако щете лудостта, до която стигат някои – да си вадят ребра, за да имат много по-тънка талия... Това съсредоточаване върху външното, което всъщност е измамно, заради популярните програми за обработка на снимките, не прави услуга на децата ни. И е време вече, според мен, възприятията ни да се променят. Време е.

Защото, Андреа може и да не я е страх, че експериментите ѝ могат да имат пагубно въздействие върху здравето ѝ, но риск съществува. Също, както съществуват булимията и анорексията, прекалената пристрастеност към пластичните процедури и още куп други пристрастености. И е тъжно. Децата ни да погубват така живота си, превръщайки се в карикатури на една измислена реалност. На една измислена представа за красиво.

Българските жени винаги са се славили с хубостта си. Естествената. Като в картините на Майстора. Нека я запазим тази хубост. Нека я спасим.