Автор
Веселина Петрова

Андреа Бочели: Животът е най-големият и най-хубавият дар

Италианският оперен певец Андреа Бочели е роден на 22 септември 1958 година в Лаятико, Италия, в семейството на Алесандро и Еди Бочели. Има по-малък брат Алберто. Живеят в семейна ферма, продават машини за обработване на земята и произвеждат вино в Ла Стреца – на около 40 километра от Пиза.

Животът му е изключително неблагоприятен. Роден е с вродена глаукома, на 12-годишна възраст окончателно загубва зрението си вследствие на удар с топка при игра на футбол.

Още от малък Андреа има голяма страст към музиката. На шест години вече взима уроци по пиано. Малко по-късно се научава да свири на флейта, саксофон, тромпет, тромбон, арфа, китара и барабани. Занимава се и с пеене. Когато е на 14 години, печели песенно състезание с изпълнение на O sole mio.


Бочели започва музикалната си кариера в края на 80-е с изяви в пиано барове. През 1993 година подписва договор със звукозаписна компания, което поставя началото на огромния му успех. Участва в осем опери. Пял е някои от най-големите гласове в тази сфера. Работил е с Лучано Павароти и Сара Брайтман. Пял е за папата. Вероятно най-известният му хит е Con Te Partirò [Time To Say Goodbye – дуетна песен със Сара Брайтман. Песента му Vivo Per Lei, ("I Live For Her") е преведена на няколко езика и Бочели я е изпълнявал с много различни певци. Самият той представя версията на песента на италиански, испански, френски и немски език.


"Притеснявам се много повече, когато съм пред 20 души, които са съвсем близо до мен, отколкото пред многобройна публика в огромен театър. Точно затова на една арена с десетки хиляди зрители пея с огромно удоволствие. Ако обаче съм в малка зала, чийто първи ред е на по-малко от метър от мен, се чувствам много уязвим."

"За мен музиката винаги е радост и удоволствие. Много често се случва едновременно и да пея, и да слушам музика – още повече, когато става въпрос за вечери с приятели или роднини. С тишината обаче също имам доста трайни и необходими връзки, защото ме подтиква към размишления - за времето, за живота... Мисля, че точно затова я предпочитат и монасите. Да мълчиш, ти действа добре. Ако говориш с някого, половината от мозъка ти е зает в обмисляне на отговора на събеседника. Единствено когато мълчиш, можеш да чуеш другия. Често си мисля, че всеки път, когато говоря, губя прекрасна възможност да мълча!"

"Моето вдъхновение е любовта – винаги и във всичките и форми. Любовта за мен е огънят, двигателят на света, без нея животът не би имал смисъл. Цялото ми съществуване е така настроено, че чрез пеенето да отдам по някакъв начин дан на силата на любовта."

"Животът е най-големият и най-хубавият дар. Заслужава си да го живееш интензивно, смело и най-вече с оптимизъм. Убеден съм, че от нас зависи как можем да изживеем всеки един ден, който ни е подарен от Бог, опитвайки се непрекъснато да правим добро за хората около себе си. Това е цел, която стои пред мен всеки ден и правя всичко възможно да я достигна."

"Говоря с Бог всеки ден."

"Рядко плача. Казаха ми го като дете - истинският мъж никога не плаче."

"Кариерата е като къща - направена е от много тухли и всяка тухла има стойност. Защото ако липсва, къщата ще се срути."

"И в най-хубавата музика има моменти без звук. За да можем да оценим важността на тишината."

"Активността на човек, пеещ опера, напомня на активността на лекоатлет. Това, което искам да се случи, е да оставя хубав спомен у хората, които ще дойдат на концертите ми заради самият мен."