Когато става дума за психологични травми, повечето хора смятат, че този въпрос не ги касае. Това е свързано с ниската осведоменост за психологичните травми, както и с вътрешните защитни механизми, които ни „пазят“ от преживяната преди болка. Консултирахме се с практикуващ психолог, специалист по психологични травми, за да уточним какви са основните понятия и как миналото ни пречи да бъдем щастливи в настоящето.

Важно е да имате предвид, че травмата не е определено събитие, а въздействието, което събитието е оказало върху психиката ви. Едно и също събитие може да бъде травмиращо за един човек и напълно безвредно за друг.

Травмите биват два типа:

* Травма с главно „Т“ – последици от сериозно единично събитие. Може да е развод, катастрофа, физическа травма, заболяване, уволнение или дори сватба или раждане на дете.

* Травми с малко „т“ – последици от малки, но ежедневни ситуации. Ако една конкретна вечер майката не е обърнала внимание на детето си, това няма да се отрази на бъдещето му, но ако го пренебрегва редовно, това ще повлияе на самооценката му, на отношенията му с другите. Повечето хора не биха нарекли това травма, но то си е травма – само че с малко „т“.

Нека разгледаме основните проблеми в семейните отношения.

1. Емоционална зависимост

Проблемът се проявява като затруднение във взимането на решения независимо от партньора. Критиката се възприема крайно болезнено, човекът се нагажда и търси одобрение. Понякога жената просто се отказва от решенията си, разбирайки, че партньорът няма да я подкрепи. По този начин тя се опитва „да си навакса“ топлото отношение и вниманието, което й е липсвало като дете. Недостигът на внимание може да е бил свързан с прекомерната заетост на родителите, с тяхна постоянна умора или дори депресия.

Тогава това ще е травма с малко „т“. По-често обаче емоционалната зависимост е своеобразно „зацикляне“ в детската възраст, причина за което са някакви сериозни сътресения. Психиката на детето е още уязвима и събитията, които от гледна точка на възрастния са незначителни, могат да бъдат истинско изпитание за детето. До емоционална зависимост често водят ранните загуби и раздели (поради развод или хоспитализация), продължителното отделяне от майката след раждане (ако недоносено дете бъде поставено в отделен бокс), ранното връщане на работа на родителите със записване на детето на ясла и т.н..

2. Съзависими отношения

Това е отделен подвид емоционална зависимост. Жената избира за свой партньор мъж с физическа (към алкохол или наркотици) или поведенческа зависимост (пристрастеност към хазартни игри, секс и т.н.). В подобни отношения партньорката губи много сили в опити да измъкне любимия от капана на зависимостта му. Това й позволява да се абстрахира напълно от собствените си чувства, потребности, вътрешни болки и колебания. Често партньорите се опитват нееднократно да сложат край на връзката си, но не могат да го направят. Всъщност те се нуждаят един от друг и взаимно допълват познатите им от деца сценарии. Жената обикновено повтаря привичния й от детството модел на отношения със зависим или безразличен/дистанциран баща. Опитите да се потисне собствената болка водят до зависимости и от страна на партньорката. Обикновено те са поведенчески – необуздани шопинг-импулси, прекомерен работохолизъм или неконтролируем и незадоволим апетит.

Какво можем да направим?

Не всеки психолог може да ви помогне, когато става дума за психологични травми. Този проблем се корени в дълбоките емоционални нива на мозъка и трудно се поддава на нашия съзнателен, волеви контрол. Именно затова на хората им е толкова тежко да се преборят с емоционалната си зависимост, да се разделят с мъж алкохолик или домашен насилник, дори ако много добре осъзнават как тази връзка им съсипва живота. Въпреки това обаче има начини това състояние да се подобри или поне облекчи.

Първо, трябва да си признаете, че и емоционалната, и поведенческата зависимост, и съзависимостта са опити да избягате от собствената си болка. Колкото повече бягате от нея, толкова повече се оплитате в кълбото от проблеми. Спрете се, погледнете в очите тази болка. Каква е тя? С какво е свързана? В повечето случаи това е чувство за ненужност и безпомощност, неувереност в собствените сили. Това са онези чувства, които са се „заклещили“ в мозъка ви, трябва да ги изкарате от подсъзнанието си и да ги преживеете. За целта са полезни писмените методики – водене на дневник, писане за чувствата ви, писма до самия себе си като малък и до родителите. Разбира се, тези писма не е нужно да се изпращат, те трябва просто да ви помогнат да излеете навън всичко, което дълго сте сдържали вътре в себе си.

Второ, важно е да укрепвате своята зряла позиция, своята способност да взимате решения независимо от партньора. Поначало това ще ви плаши, но постепенно ще започнете да се чувствате все по-уверени. Започнете с взимане на решения в най-простите сфери от живота. Какво предизвиква у вас най-малко тревога и страх от осъждане? Може да е самостоятелен избор на чай или други продукти, поръчка на нови и непривични ястия в ресторант, експерименти в стила на обличане, срещи с приятели? Извикайте сами у дома си майстор за необходимите ремонти. Разширявайте постепенно мащаба на решенията си, правейки малки крачки към непривичните и непознати неща. При налична съзависимост тези стъпки трябва да са ориентирани към грижата за себе си и пренасочването на вниманието ви към вашите собствени интереси. Важно е всичко да става полека-лека, иначе прекомерният стрес може да има обратен ефект.

3. Хиперконтрол и хиперотговорност

При този проблем на човек му е трудно да разчита на други хора. Такива жени се нагърбват с повече отговорности, имат чувството, че „никой няма да го направи по-добре от тях“, че щом се поотпуснат, веднага ще бъдат затрупани с куп проблеми. Има и контрол над партньора, стремеж у партньорката да знае за всичките му занимания, да му се обажда твърде често и да го разпитва.

Проблемът се дължи на това, че жената се опитва да се защити от негативни последици. В подсъзнанието си тя вече има създадена картина на нещата, с които ще трябва да се сблъска, ако не свърши всичко сама или не контролира всичко. Предишният негативен опит държи психиката й в постоянно напрежение, създава чувство за застрашеност. Вътрешните призраци се оказват по-страшни от обективните последици.

Към хиперконтрол са склонни хората, на които им се е наложило да съзреят рано, които от деца са свикнали да поемат отговорност заради заетостта на възрастните, заради необходимостта да наглеждат по-малки братя и сестри. Стремежът им да не допускат грешки често е свързан с подсъзнателен страх от наказание или с нежелание да разочароват и подведат и без това уморените си и претоварени родители.

Какво можем да направим?

В случая волевите действия няма да дадат резултат. Недоверието към другите се превръща в самореализиращо се пророчество, което се потвърждава, щом човекът отпусне хватката на контрола си. Това е свързано с особености на вниманието, което се фокусира върху негативните ситуации и обезценява позитивните действия на другите хора. Знаейки за тази особеност на мисленето си, вие можете съзнателно да се съсредоточавате върху онези ситуации, в които помощта на другите е била полезна, в които някой друг е оправдал доверието ви. Полезно ще е и осъзнаването на позитивните страни на сътрудничеството. Разбира се, никоя детегледачка няма да може да замести пълноценно майката, но ако си позволите няколко часа почивка отделно от семейството, ще можете да дадете повече топлина и любов на децата си.

Друга тактика е да нагнетявате страха си все повече и повече, довеждайки го до абсурд. Това ще ви помогне да видите самия дълбок психологически страх, от който се опитвате да се защитите. Рационалният поглед върху него ще ви позволи да осъзнаете колко са далечни от реалността опасенията ви. Във вашия случай тревогите и страховете може да са други, но ще ви дадем един пример:

Ако не се обаждам толкова често на любимия си, какво най-лошо може да стане?
Той ще си намери друга.
А ако си намери друга, какво най-лошо може да стане?
Аз няма да мога да си намеря партньор.
В това кое е най-страшното?
Ако остана сама, ще умра...

Разглеждайки последната фраза от позицията на зрял човек, вие виждате колко е далечна тя от реалността. Ако и в този случай страхът си остава, подгответе си предварително план за решаване на проблема – в случая, как да оцелеете без мъж.

Най-често обаче става дума за по-малко критични ситуации и „опасности“ – партньорът няма да сготви, както трябва, детето ще допусне грешка в домашното си, котката ще нахапе стайните растения... Това толкова ли ще е ужасно наистина? А колко положителни емоции ще можете да изпитате, ако спрете да контролирате тези неща?

4. Усещане за изоставеност, ненужност, постоянно изискване партньорът да потвърждава чувствата си

Тук трябва да се прави разлика между две ситуации – обективното и адекватно усещане, че си изоставен, което възниква в отговор на безразличното и дистанцирано отношение на партньора и е отражение на реална ситуация; и неадекватната реакция, когато жената рационално разбира, че е обичана, но въпреки всички прояви на любов и привързаност от страна на партньора продължава да се чувства самотна и изоставена. И двете ситуации са свързани с травматичен опит.

В първия случай недостигът на любов и внимание в детството води до това, че човекът си избира студен и дистанциран партньор (както е и при съзависимите отношения). Във втория случай проблемът се дължи на чувството за изоставеност, което продължава да дава своя отглас от миналото, дори ако жената има внимателен и любещ партньор. Тя не може да приеме и почувства топлината, която я заобикаля в новите й отношения, докато не преживее обидите и самотата си от миналото. Може да става дума за малки неща, които са се повтаряли ден след ден – например, винаги уморените вечерно време родители. А може и да е имало сериозни ситуации (като развод на родителите), от които детето си е направило извод, че е ненужно и неспособно да запази близки отношения с любимите си хора.

Какво можем да направим?

Независимо от какво е било причинено чувството за самота и изоставеност, то отразява вашето дълбоко вътрешно състояние. Хората намират много начини да не забелязват това състояние – гмурват се в домакинско суетене, заетост, работа, общуване с други хора – но щом останат насаме със себе си, усещането за изоставеност и ненужност ги връхлита с двойна сила. За да избегнете това, трябва да се научите да изграждате връзка със самите себе си.

Представете си, че вътре във вас живее малко дете, което отчаяно се нуждае от вниманието ви. Когато се погребвате под купчината неотложни задачи, вие обръщате гръб на това дете, оставяте го без внимание. Колкото по-дълго не го забелязвате, толкова повече то ще се нуждае от отклик от страна на други хора. Но щом погледнете това дете в очите, чувството за самота и изоставеност ще започне да се разсейва яко дим. Обърнете се към това свое вътрешно дете. Кажете му, че го виждате, че сте до него, че чувствата му са важни за вас. Вижте дали то вярва на думите ви. Или пък то е толкова свикнало със самотата, че думите ви не събуждат у него доверие? Понякога е нужно време, за да изградите тази връзка. Дайте на вътрешното си дете време да се увери, че не го лъжете, по няколко пъти на ден се обръщайте към него с топли и подкрепящи думи, с любещ поглед.

5. Емоционални взривове, избухвания, обидчивост, раздразнителност

Тук, както и в предната подточка, е важно да правим разлика между адекватната и прекомерната реакция. В някои случаи можете да реагирате на обидни думи, а в други – да видите неуважение и пренебрежение дори и в най-безобидната наглед шега. Избухливите и емоционални хора често лесно забравят обидите си и след време сами се учудват, че са реагирали толкова остро на нещо незначително – но същите „взривове“ се случват отново и отново. В това се крие основният признак на психологичната травма – ние знаем как трябва да постъпим, но не можем да го направим, възниква борба между разума и чувствата. Жената осъзнава, че партньорът не е искал да я обиди, но въпреки това се засяга.

Какво можем да направим?

В човешката психика няма нищо безпричинно и необосновано. Ако не виждате причини за емоционалната си реакция в настоящата ситуация, значи тези емоции идват от миналото. Анализирайте от колко време наблюдавате подобни реакции у себе си. Откак се помните ли е така или всичко е започнало след продължителни унижения в работната среда? Към кого от вашето минало са насочени тези чувства? Какви думи бихте искали да изкажете във връзка с тези чувства? Представете си, че този човек седи срещу вас, и му кажете всичко, което ви хрумне, без да се сдържате. Понякога е полезно да добавите към това и физическа активност – като например, с тичане или биене на възглавница да излеете от себе си физическото напрежение, което е останало натрупано в тялото ви.

6. Проблеми в сексуалната сфера

Могат да бъдат най-различни – от неспособност да правите секс заради мускулни спазми, напрежение и болка, през липса на оргазъм и удоволствие от акта, до принуждаване на себе си или на партньора към секс и обикновена сексуална несъвместимост поради разлика в темпераментите. Спектърът на психологичните травми, залягащи в основата на сексуалните проблеми, може да бъде много широк. За начало трябва да отбележим, че всяка една психологична травма се фиксира не само в нервната система, но и на телесно ниво. Всяка една потисната и неизживяна емоция създава напрежение в тялото, блокира способността на човека да изпитва удоволствие. Затова дори и да не сте претърпели специфично сексуални травми, вашата способност да се наслаждавате на секса може да бъде понижена заради обща напрегнатост. Има обаче събития, които влияят именно на сферата на сексуалните отношения. Сред тях са пренебрежението към телесните потребности на детето, грубото отношение, физическите наказания, физическите травми и лечебни процедури, особено такива без упойка. Всичките тези ситуации са свързани с физически страдания и водят до изключване на телесните усещания от съзнанието. Вследствие на това се понижава възприемчивостта към физически стимули.

Какво можем да направим?

Важно е да се учите да чувате и да усещате тялото си. За целта ще ви помогнат различни телесни практики – йога, цигун, контактна импровизация, спонтанен танц. Практиките непременно трябва да са насочени към усещане и осъзнаване на тялото, а не към следване на инструкции отвън и повтаряне на определени движения. При това трябва да бъдете готови, че в резултат на упражненията блокираните в тялото остарели емоции ще намерят своя път навън. Може да ви обземат спомени за отдавна отминали случки, да започнете да ги сънувате и дори да изпитвате емоционални бури. Полезно ще е да описвате тези свои чувства в дневник или да говорите за тях с приятели. Ако не успявате да се справите самостоятелно с проблемите си, обърнете се към специалист. Това е особено наложително, ако проблемите ви в леглото са възникнали вследствие на сексуално насилие. Насилието обикновено поражда силна вина и срам, което ограничава и възможността на човека да потърси помощ. Квалифициран специалист ще бъде наясно с това и ще работи максимално тактично.

По материали на www.wday.ru