Ноември е в разгара си, в къщата сутрин ухае на кафе, препечени филийки и чифт мокри кучешки лапи. А днес стоя и си мисля: дали заради възрастта, или просто от безсилието, което изпитвам пред влажния поглед на Дъдли - 8-годишен голдън ретривър със статут на пълноправен член на семейството, но напоследък имам неприятното чувство, че не аз съм шефът тук и всичко в ежедневието ми се върти около усмивката (да, усмихват се, не се учудвайте) на един звяр. С много косми, лиги, аромат на мокро пиле (в добрия случай) и грапави възглавнички на лапите, с които сутрин ме дере по лицето за да си отворя по-бързо очите и да ставам, за да ходим на разходка.

А иначе - по образование съм филолог и много добре знам какво означава думичката "диалог". Ако щете вярвайте, но с Дъдли онзи ден си говорихме и макар той да не може да обели и дума - идеално се разбираме. Всички стопани на кучета и котки ще ме разберат, сигурна съм. Случвало ли ви се е да вдигате скандал на притежател на опашка, който стои срещу вас безмълвен? Ама звук не издава. А вие водите напрегнат диалог по всички правила, все едно някой ви отговаря? Е, на мен често.

"Дъдли, добре как можа да го направиш? Не, не ме гледай така, много добре знаеш, че не бива да правиш така! Ама, Дъдли, това не е честно, идеално ме разбираш и се правиш. Знам, че се правиш. Накрая ще направя един блог за теб и ще разкажа на всикчи какви ги вършиш. Не, не ми давай лапа, сърдита съм ти. Не, няма да я взема, казвам ти, че съм ти сърдита...".

И докато се карахме вече не помня за какво, се роди идеята за този блог, който нарекохме просто "Блогът на Дъдли". В него искам да ви разкажа за това как с Дъдли си говорим и защо съм толкова влюбена в това вечер на вратата той да ме посреща със скимтене, достойно за партия на Монсерат Кабайе и какво всъщност означава почетното звание "кучкарка", което неотдавна получих от приятелите си, които бяха в шок от вида ми, който включваше кален клин, мокра и сплескана коса и осанка ала Баба Меца, разхождаща с дебело старо яке Дъдли в парка.

Но не оставайте с грешно впечатление - да споделяш живота си с куче е наистина страхотно преживяване. В джоба на официалното ти сако винаги има няколко гранулки (Дъдли е фен на Royal Canin и го храним с тази храна, откакто беше бебе), в задния джоб на джинсите ти традиционно има по няколко пликчета за "торти", а в скъпата ти дамска чанта може да се види сгъваема силиконова купичка за вода, защото "звярът е жаден" почти 24 часа.

Но каквото и да си говорим - има някои митове от живота на кучкарите, които искам да разбия. Затова в този блог ще си говорим за това как да се грижим правилно за кучето, как да изберем правилната храна за "гладния дракон", какво носи в живота ви общуването с куче или коте и защо, за Бога, съм толкова безумно влюбена в усещането да сваля вечер токчетата и роклята, да сложа чифт гумени ботуши и да излезем с Дъдли в парка, за да изпия една бира "на спокойствие", докато крещя страстно: "Не, Дъдли, не, моля те, остави този клон ВЕДНАГАААА...".

*В рамките на "Блогът на Дъдли" очаквайте куп забавни истории, някои ценни съвети, малко хумор, много самоирония и щипка "Дай лапа". "Моля те, дай лапа, не ми се сърди, нали знаеш, че много те обичам, просто не искам да ядеш развалени круши от двора на съседите... Дъдли, хайде де..."