От 29 октомври, за 14 дни (т.е. до 12 ноември), със заповед на здравния министър се въвеждат нови по-строги противоепидемични мерки у нас. Преустановяват се присъствените учебни занятия за учениците в гимназиален етап на образование, присъствения учебен процес във висшите учебни заведения, груповите извънкласни дейности и занимания, както и занятията в езикови центрове, образователни центрове, занимални.

Провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма се допуска при участие на не повече от 30 души, а при културните и развлекателни мероприятия (театри, кина, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство) трябва да има заетост на местата до 30 %.

В заведенията не се допускат повече от 6 души на маса. Собствениците и управители на обекти с обществено предназначение, търговски, административни и други обекти, предоставящи услуги на гражданите, трябва да създадат организация, така че да не се допускат повече от 1 човек на 3 кв. м. в съответния обект. На всички пазари, тържища и базари на открито и закрито трябва да е организирано еднопосочно движение, да има дистанция от 1,5 м. между посетителите, а работещите и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице.

И всичко това се налага заради новия пик на заболели у нас: 2569 нови случая.

Знаете ли, не обичам статистики. Може би защото с годините разбираш, че и те, като всичко останало в модерния ни свят, могат лесно да бъдат манипулирани. За едни или други цели и интереси. А наскоро, говорейки си с един човек, той ми каза, че не иска да бъде третиран като част от извадката. И е прав. Всеки от нас е уникален. И това ни е хубавото. А ние навлязохме твърде много в света на числата. Животът ни се управлява от тях. Все повече и повече. Не казвам, че не са важни. Но е хубаво да има равновесие. А ние отдавна сме го нарушили. Откакто стана по-важно колко коли имаш, колко къщи, колко гучи-та, пачки, чекмеджета, любовници, вместо какъв си отвътре. Броим всичко. Дори лайковете тук. За да се почувстваме по-важни и по-добри. Всичко се прави не защото е важно и ни харесва, а за да има след това преброяване. И това обезсмисля идеята на сътворението.

И с болните от корона е същото. Броят им се насажда от всяка будка за вестници, сайт, телевизия, дори в социалните мрежи.

А не броят е важен. Поне за мен. За мен като човек, майка и гражданин е важно да има достоверна информация за вируса като такъв, за напредъка по справяне със ситуацията, за взетите мерки в болничните заведения, за възможността да се справим с всичко. Дори, ако щете, коментар на всички теории, дори и най-конспиративните. Но без ехидни въпроси, нападателни интервюта, приличащи на разпит в Шесто, а професионални, научно обосновани, с чувство за равновесие.

Защото съм сигурна, че можем да се справим. Не като си заровим главите в пясъка. А като нормални, зрели и мислещи хора, за които покоряването на космоса е възможно, а един вирус - световна заплаха. Признавам, аз също загубих чувството си за равновесие - изтрих от приятелския си списък в социалната мрежа точно пет човека. Не защото са ми несимпатични, а защото не обичам обвинителния тон и заплашителните коментари. Намирам ги за проява на лош вкус и липса на здрава мисъл. А може би просто съм нетолерантна... Знам ли. Ето ви повод за друга статистика...

Добрата новина е, че с новите разпореждания не се отменят плановите посещения за осигуряване на психиатрична помощ. Че иначе ще имаме повод за още една черна статистика.