Маските стават задължителни в класните стаи за учениците от 5-ти до 12-ти клас и препоръчителни за учениците в начален етап. Мярката e по предложение на всички социални партньори. Тя ще влезе в сила от 30-ти ноември, когато по график в класните стаи ще се върнат всички ученици.

Знам. Вирус има. Пандемия също. Всъщност през цялата човешка история вируси е имало. Пандемии също. И много смъртни случаи. Дори един обикновен сезонен грип взема хиляди жертви. Само в една държава. В световен мащаб цифрите могат да ви прозвучат наистина зловещо.

Защо тогава позволихме в XXI век, векът на технологиите, на космическите полети, на мобилните комуникации, пресичащи всички бариери, да ни затворят, за да ни спасят?

Решение ли е затварянето? Не. Иначе досега да бяхме се спасили. Нали стояхме затворени? Нали светът беше затворен? Можете ли да затворите вирус, който вече се разхожда из въздуха? Не.

И сега позволяваме да сложат на децата ни маски. За цял един учебен ден. Шест или седем часа.

Само си представете. Детето ви ще диша в мръсната, наслоена с прахоляк и бактерии маска 6 часа. Доброволно. Защото вие сте го позволили. Мислите ли, че ще го предпазите от нещо по този начин? При условие, че в световен мащаб няма категорични доказателства, че маските предпазват от вируса. Но вече има изследвания, според които маските могат да причинят сериозни здравословни проблеми на един подрастващ и не само организъм.

Разнопосочните мерки, вземани от институциите, си играят със здравето на децата ни. И аз въобще не съм щастлива от този факт. И мисля, че нито един родител не би трябвало да бъде.

Нямало учители? А някой задава ли си въпроса защо няма? Учители, лекари, медицински сестри, санитари, патолози...
Някой дава ли си сметка защо учителите в своя голям процент са на възраст 50+? А защо госпожите в детските градини са в предпенсионна и пенсионна възраст? Дали някой прави нещо, за да ес промени това? Естествено, че не. По-лесно е да затворим училищата, градините, да сложим маски на децата си. Защо ни е да правим дългосрочни стратегии, да влагаме средства, да осигуряваме приятна среда и добри условия на труд? Защо ни е да правим така, че младите хора да предпочетат да бъдат учители тук, в България, вместо да обслужват баби и дядовци в Германия?

Това е. Решение винаги има. Но това решение изисква влагане на мисъл и средства, изисква визия за бъдещето. А ние бъдеще нямаме. Дори нямаме настояще. Всичко се променя в движение. Учебниците, законите, всичко.

Нашето бъдеще се крепи на една магистрала, една джипка и една илюзия. Че може да бъде различно. Може ли? Въпреки всичко аз съм оптимист. Защото обичам тази страна. Не държава. Страна. Обичам Родината си. И искам детето ми да бъде част от нейното бъдеще.

Не бих позволила обаче да носи маска шест часа в училище, защото, според мен, не е полезно. Ако се разровя, сигурно ще намеря и научни доказателства. И не, не ми казвайте, че така трябва. Да носят маски тези, които са рискови, тези, които са болни. Не децата ни. Те не са виновни, че ние не можем да се справим. Те са бъдещето ни. И ако ви пука за това бъдеще, няма да позволите да го обричат на бъдещи хронични заболявания. Защото те ще дойдат. След шест часа, пет дни в седмицата.

Ако обаче това е начин да накарат родителите да си оставят децата вкъщи, ок. Работещ е. Но не мисля, че е решение. Защото децата, които останат вкъщи, ще имат други проблеми след време - психологически. И защото те така или иначе общуват навън. На площадките и в заведенията, които са отворени. И в които не се изискват маски. Тогава - кого и от какво точно пазим? Или просто отчитаме дейност. Като т.нар. зелени коридори. Които са абсолютно безумие.