Коледната фотосесия у дома е като домашните сладки - не е перфектна и захаросана, но е изключително забавна, неповторима и оставя спомени за уют, топлота и много усмивки.
Откакто имаме мъниче, се стремя да запечатвам такива моменти по най-искрения и неподправен начин, не съм професионален фотограф, но искам да ви споделя една мъничка тайна - възможно е да си направите домашни снимки, които ще разглеждате с умиление с години напред. Трябва ви само малко планиране, въображение и щипка любов. Да, точно както при сладките.
Мястото
Първо си набележете мястото или местата у дома, които ви се струват подходящи за снимки. Едно от най-важните условия, за да получите чудесни снимки, е естествената светлина. През студените месеци се стъмва по-рано, така че най-добре планирайте фотосесията за предиобедните часове. Най-добрият вариант е светлината да пада под ъгъл и да не снимате директно спрямо прозореца. Аз лично направих снимки на две места - до прозореца в кухнята и в стаята. Апартаментът ни е малък и няма друго подходящо място, където да се снимаме тримата, затова и втората локация е срещу прозореца, но затъмних с плътни щори и резултатът е доста задоволителен.
Аксесоари
Много обичам да измислям ново предназначение на различни вещи. Затова първо реших да разгледам с какви аксесоари разполагам, които мога да включа в снимките. Намерих едно елече, което не нося от няколко години, което силно наподобява мъхесто одеяло. Използвах него за подложка и ще се радвам да споделите дали си личи, че е елече. Обожавам снимките в рамки като част от новите фотоси. Всяка Коледа изваждам празничните снимки от шкафа и те са основната украса у дома. Създават ми несравним уют и топлота. Тази година трябваше да взема нова рамка, за снимките от миналата Коледа, така че си я отбелязах в списъка за пазаруване. Искаше ми се да взема и нещо допълнително, с което едновременно да украся и да ми влезе в употреба за в бъдеще. Така че си записах и това в графа “издирва се”.
Дрехи
Тук нещата имаха нужда от най-голямо внимание, защото дрехите за мен са един от най-важните елементи във всяка фотосесия. Исках да са коледни, весели и на достъпна цена. Разбрах, че коледния каталог на един от любимите ми магазини PEPCO вече е наличен и реших, че това ще бъде дестинацията ми за пазаруване. Там винаги намирам нещо чудесно на страхотна цена, особено за Мишо. Набелязах за него една пижамка, за мен друга и за баща му тениска и чорапи.
Пазаруването
Планирах фотосесията ни за неделя. Така че да имам на разположение събота за лека подготовка, затова петък беше уреченият ден за пазаруване. Взех на Мишо пижамката, която му бях набелязала и на място харесах чудесна коледна ризка в комбинация с панталонки и весели чорапки. Той обожава ризи и много обича да се конти. Не съм виждала друго дете, което толкова да обича дрехи.
Мислех, че задачата да избера нещо подходящо за таткото ще бъде най-трудна, но се оказа точно обратното. За него взех тениска с дядо Коледа-моторист, която се превърна във фаворит и на Мишо, който обожава мотори.
За себе си взех “влюбена” пижама, както вече я наричам. Цялата е обсипана със сърца, а като допълнение си купих и чудесни дебели чорапи, които са толкова уютни и мекички, че вече почти не ги свалям. Вечерта след като се прибрах, моя приятелка ми писа: “купих си най-моята пижама, с дъжд от сърчица”. Получи се много смешно, защото първо видях снимката и реших, че аз съм й я изпратила. Оказа се, че без да знаем сме си купили едни и същи пижами …
На място в магазина попаднах на комплект кутии за подаръци, които реших да използвам като декор за импровизираната фотосесия у дома, а след това да включа при опаковането на тазгодишните подаръци. Мишо много ги хареса, но затова след малко.
Взех и чудесна рамка с надпис Family, като всяка буквичка всъщност е щипка, за която се закачат снимките и поставянето на фотосите става много лесно и приятно.
Подготовката
Щом се прибрах вкъщи, Мишо се втурна към торбата и започна да изважда една по една покупките. Ризката и пижамката веднага му грабнаха вниманието, искаше да ги облича, но му казах, че трябва да изчака още малко, за да ги изпера. Разгледа рамката и се опита веднага да й намери приложение и да я преформатира в количка, която да бута по земята - прибрах я за следващия ден. Щом видя кутиите обаче не успях да го удържа. Винаги съм се чудела как децата намират различно приложение на нещата и как въображението им работи за секунди. Използвахме кутиите за различни игри - първо ми прави пица, след това отиде да купи торта и супа с тях, а накрая започнах да ги пълня с различни вещи и той всеки път беше изненадан и учуден от съдържанието им.
Пуснах новите дрехи за пране, оставих ги да се сушат и си оставих малко време, за да ги изгладя.
Дойде ред на подготовката на местата за снимки. Тук основното важно според мен е да няма излишни вещи, които да се прокрадват в кадър, това е особено трудно с малко дете у дома. Чорап, играчка или друга захвърлена вещ редовно влизат в еджедневните ми снимки, така че се заех да разчистя по-стабилно. Съветът ми е след като разчистите да направите и няколко пробни кадри без модели, за да видите кое как ще изглежда и дали не е необходимо да махнете още нещо. Аз например местих цяла дървена кухня, малка шатра и няколко кутии с играчки.
Техниката
Повечето майки, които познавам, включително и аз използват телефоните си за домашните си фотосесии. Най-удобно и практично е със сигурност. За снимките на Мишо използвах телефона си, а тези на трима ни направих с малък фотоапарат, който поставих върху леглото и сложих под него книга, за да стои по-стабилно. Управлявах фотоапарата от телефона си, който е в дясната ми ръка. Можете ли да познаете на снимките къде е точно?
В деня на фотосесията
Сложих Мишо да спи с новата пижамка и чорапките - много му харесаха, особено беше впечатлен от динозавъра и малките “боцки” по чорапите, които предпазват от подхлъзване. Оказа се, че баща му е отишъл също до PEPCO без да ми каже и му е взел ръкавици, които Мишо много държеше да пробва и да носи у дома.
Стана в супер настроение, сложи си новите ръкавици и започнахме с първата серия от снимки, в които основно място имаха кутиите. Пълнех ги с различни играчки, лампички и други вещи, а той с интерес отваряше съдържанието на всяка кутия. Получи се много весело и забавно. Следващата ни локация беше в стаята, където поиграхме с голямата рамка, а в един момент Мишо реши, че трябва да седи сам върху възглавницата и започна леко боричкане. В този момент се прибра баща му, който също се включи в снимките и стана още по-забавно.
Оказа се, че с малко планиране биха могли да се получат чудни снимки, които планирам да извадя на хартия и също да сложа в рамка вкъщи. Ей, на това му се казват забавни спомени, сега ни остава да приготвим по едни сладки и всичко ще си дойде на мястото. До скоро!