Пандемията продължава и то с доста бързи темпове. Болните са все повече. И ако допреди известно време само слушахме колко било зле, сега много от нас или вече са били болни, или са се сблъскали с темата "Ковид" в семейството си. Става все по-лично и все по-истинско. И ако преди някак твърде показното подреждане на дюшеци в "Арена Армеец" ни се струваше смешно, сега се молим да не стигаме до болница.
Защото... ситуацията отдавна е извън контрол.
Не, не си измислям. Каза ми го лекар. Анестезиолог, който работи в голяма столична болница. И от известно време е на първа линия. Т.е. лекува болни от Ковид. Сподели ми, че системата издиша. Че още месец-два при това напрежение и всичко ще се разпадне. Буквално. Защото апаратура има, не в това бил проблемът. Големият.
Проблемът е, че няма персонал.
Няма хора, които да се грижат за болните. И не само за болните от Ковид. Половината персонал са болни, другата половина са на възраст и са потенциални болни, уморени и обезверени, а има и такива, които напускат. И отиват да работят навън. Да, бягат. Защото им е писнало от родните неуредици. От това, че ги первърнаха в писари. От това, че все говорим за електронно здравеопазване, а то си остава мираж. От това, че са ги оставили да се оправят сами. Че повечето са на пределна възраст, а младите предпочитат да отидат да работят навън, където и парите са повече, и проблемите - по-малко.
И че мерките се правят на сляпо, няма мисъл, няма визия за ситуацията. Това е. И те като нас се молят. Ние - да не ни се наложи да влизаме в болница. Те - да издържат.
Та този човек, този лекар, който почти няма свободен ден, който лекува, мисли за брой легла, за апарати и още куп други неща, ми сподели, че вместо да се направят две болници в столицата, в които да се пращат болните от Ковид, всички болници вече били "изцапани" и на предела на възможностите си. Във всяка имало болни, оттам пък персоналът е под угроза от заразяване, не е спокоен, а и останалите пациенти - също.
Оказало се, че вирусът събаря повече мъжете. те го прекарвали по-тежко.
А за възрастта - никой не е застраховен. Има и по-млади хора, които се справят тежко. На по 40-45 години. Без странични заболявания. И още нещо лошо има - че остават следи върху белия дроб. Важно е да се пазим, казва ми той. Да се спазва добра хигиена. Иначе, който го е прекарал, може да е по-спокоен.
Всъщност това за възрастта на хората, които ни лекуват, сигурно и вие сте го забелязали.
Педиатърът на сина ми е на почти 70 години. С няколко хиляди пациенти - не само деца, а и възрастни. Личната ми лекарка - също. И не е само тя. В поликлиниката ни в квартала няма лекар на възраст под 50.
Наскоро пък на една приятелка ѝ се наложи да сложи ваксина на сина си, ваксина срещу туберкулоза (БЦЖ). Оказа се, че в София в прословутия ТУБ диспансер има само една лекарка, която е над 60 години и на която разчитат всички деца за имунизации и реимунизации. Затова и часовете са за след два месеца. Най-рано. А личните лекари отказват да слагат тази ваксина, защото понякога... давала усложнения. Можете да си платите - 100 лева, в частна болница. При цена на ваксината 1,20... Ако искате! Освен това се оказва, че на всеки десет имунизирани деца, девет всъщност нямат имунитет... Защото ваксината не е подействала. Говорим за същата тази ваксина, за която се шумеше, че ни пазела от Ковид!
Та така. Нашата здравна система е като балон с горещ въздух. Достатъчно е едно малко бодване и тя ще спихне за броени секунди. И тогава няма да има само един или два случая ня пациенти, оставени на стълбите. Има ли решение? Има, разбира се. Но за него се искат и пари, и бързи мерки. Свързани с инвестиции в персонал, кадри, без които нито една ситема може да просъществува. Иначе скоро няма да има значение дали имате пари или връзки. Защото нито парите, нито връзките могат да сложат бяла престилка и да вземат правилното решение за вашето лечение.