В разгара на ковид пандемията професор Тодор Кантарджиев, ръководител на Националния център по заразни и паразитни болести, се сдоби с първо внуче! Бебето проплака в ръцете на опитен екип в столичната клиника „Свети Лазар“.„Синчето ми е здраво, роди се 3 килограма и половина, само мускули! Всичко е наред със съпругата ми, тя сама си избра клиниката. А за поздравленията благодаря, златни хора сте вие“, каза по телефона пред „Минаха години“ синът на професора, д-р Весел Кантарджиев, началник на Клиниката по дерматология във Военномедицинскатата академия в София.

Щастливият дядо Тодор също не пропусна да благодари за поздравленията. Служебният му мейл е затрупан от честитки, а той отговаря на всички. Проф. Тодор Кантарджиев произхожда от стар копривщенски род, който може да бъде проследен три века назад във времето, напомня журналистът Елиана Митова. Предците на известния епидемиолог, който от 8 години ръководи Националния център по заразни и паразитни болести, имат огромен принос за изграждането на модерна България. Името Тодор се предава от поколение на поколение – дядото на професора се е казвал така. Той е бил инженер и е строил. Рилския водопровод и първия язовир в България – „Златна Панега“. Да се пророкува какъв ще стане малкият Тодор е прекалено рано, но нищо чудно и той да облече бялата престилка.

Първият лекар в рода Кантарджиеви е сестрата на дядото на професор Тодор Кантарджиев – д-р Надя Кантарджиева – Кожухарова. Синът и Весел, поема по пътя на медицината, става бактериолог, но за жалост умира млад. И днес професорът жали, че татко му не го е видял дипломиран лекар. На негово име кръщава сина си – настоящият д-р Весел Кожухаров, който пък от своя страна кръсти новородения си наследник Тодор. Професорът е вдовец от години, а синът му Весел стана на 40 години през август тази година.

Четете още: Код здраве: Кой и как предпазва България от епидемия на морбили