Беше декември 2015-а - същият като този, само че една идея по-очарователен. Причината - точно за Коледа щях да получа най-очаквания подарък - куче. Така започна всичко - спомням си го като част от онези моменти в живота, когато си казваш "Добре че го направих". И така - 9 сутринта е, аз съм във Варна - влизам в един хол, пълен с дузина бебета голдън ретривъри. Дъдли почти веднага ме познава, че аз съм тази, която ще го обича цял живот, затова идва и удря един скромен скимтеж ей така - да не се чувствам съвсем разочарована. Лапите му са с меки възглавнички и миришат на бебешки бели, а господин Дъдли се отделя от мама голдън без никакъв проблем, ляга ми в скута и повръща точно 14 пъти от Варна до София. Някъде около Търново звъня на ветеринарите да ги питам дали ще докараме кучето в добро здраве до София, а те казват, а няма проблем - нищо му няма. Вярно ли? В смисъл? Какви са тези ветеринари - мисли си моята девствена психика на човек, който никога не е виждал куче да повръща закуската си 14 пъти - вие сигурни ли сте, защото ние бедстваме! ТРЯБВА НЕЩО ДА МИ КАЖЕТЕ ДА НАПРАВЯ ВЕДНАГА. Тука вече спират да ми вдигат. Срещаме се седмица по-късно, за да се запознаят с новия си пациент. Влизам лееееко притеснена, но пък супер горда - водя най-уникалното бебе на света и всички умират да му се радват.

Следва разпит от моя страна:

"Колко пъти да пие вода? Колко точно храна да яде? Как да разбера ако му е лошо? Защо иска да спи само на спалнята? В една книга четох, че трябва да го оставям затворено в клетка за няколко часа на ден - това вярно ли е? Пишка из целия апартамент и като го вдигна, за да го занеса на памперса - продължава да пишка - все едно разнасям маркуч из хола - какво да правя? То вече обича ли ме, или още не?"

Да запазим минута мълчание за нашия ветеринар доктор Тодорова, която търпеливо изслушва всичко, отговаря внимателно и накрая казва - спокойно, ще се научите. "Обръщаме внимание основно на въпроса с храната и водата. Пие вода колкото иска. Храни се с храна, която е специално избрана и е полезна за него.".

Така - да сме наясно - аз съм филолог, ако ме питате нещо на латински или старогръцки - ще се включа веднага. Обаче - света на кучешките храни не е за хора със слаби сърца. Аз подхождам научно. Намирам британски сайт за анализи на кучешки гранули. Там има рейтинг, описание на различни марки, препоръки. После се обаждам на приятели кучкари, които казват:

"Значи - взимаш си една тенджера под налягане. На централния пазар в София има един склад за кокали - ще ти кажем къде е. Купуваш по 2 чувала всеки месец. Замразяваш ги и ги вариш през ден. Ама му правиш микс - да не му е еднообразно. Може кокали и воденички. Може и малко ориз да сложиш. После му слагаш от сварените пилешки КРАКА, например и му дробиш попара с хляб в бульона.".

ОК - представете си ме на пазар за крака и кокали. Добре. Аз къде да замразя 2 чувала животински кости? Трябва да купя нов фризер... И вие можете ли да си представите това как мирише. Абе - гледам го - сладко бебе е, ама няма да яде храна от херметическа тенджера - това решение го взимам бързо. Следва вторият урок. Него го научих лично от Дъдли. В резюме звучи така:

"Ти може и да си много отворена, ама аз ще ям каквото ми харесва.". Горе долу това разбрах от погледа на звяра, след като получи първата си купа храна купена от някакъв квартален магазин. Тоест - кучето стоя гладно 2 дни, след което ветеринарите казаха - ела, ще ти дадемедна специална храна, точно като за породата и възрастта на Дъдли.

Така Дъдли опита за първи път Royal Canin, аз спрях да чета сайтова за анализи на гранули и за щастие се оказахме от тези стопани на голдъни, които никога не са имали проблеми с храната.

Като момиче, което все още не притежава собствена херметическа тенджера, държа да подчертая, че няма как да забъркам на Дълди храна с толкова много съставки, витамини, микроелементи, меса и мазнини, колкото има в купичката му, когато му сипя дневната доза Royal Canin. Добрата новина е, че на въпроса "А вашето куче умно ли е", аз винаги отговарям - "Ами не знам, но съм забелязала, че гледа по един особен начин когато чака да му сипя вечерята. Ако някой си мисли, че Дъдли е глупав - греши. Според мен в момента се опитва да овладее телекинезата - или да разбере как може да накара гранулите от контейнера да се изсипят в купичката му. Така гледа чувала, че мисля, че скоро ще успее да го направи, заклевам се.Не ми вярвате. Погледнете добре тази снимка!

*Ако и вие сте влюбени в кучетата и котките - следете нашият специален блог, посветен на домашните любимци! Ще ви разкажем още много забавни истории!