Колкото и дипломи да имате, колкото и коли и нотариални актове да притежавате, колкото и пъти да сте обиколили света, ако не сте имали сутрин, в която един космат звяр се буди в прегръдките ви, отваря очи и ви удря една звучна целувка, гарнирана с доза тихо ръмжане и своебразно "Честит нов ден, колко е хубаво, че сме заедно", вие не сте истински щастлив човек. Мое мнение, не го налагам, но пък много държа на него.

Казват, че хората се деляли на кучкари и на всички останали. Казват също, че мястото на четриногите е на пода, в коридора, на двора или на вилата на село. Чувала съм и теории, че кучетата миришат, носят микроби в дома и не е препоръчително да имате повече от един пес, защото вече два ставали много.

Е, да де, но от опит знам, че това какво казват хората и това какво носи щастие в живота ни, обикновено са две различни неща. Нещо повече - колкото пъти съм решила да "мина встрани" от хорското мнение, толкова пъти съм се чувствала жива, истинска и с една дума - радостна.

И понеже все по-често ми се случва мои приятели да ме питат как точно кучето може да направи живота ти по-хубав, а аз съм истински посланик на идеята в спалнята да има поне едно куче (не подвигайте вежди, и Джо Байдън пуска кучето до леглото си), то днес събирам моят личен ТОП 3 на причините "Как да живееш по-добре" целия увъртян в лиги, косми и кални лапи по чаршафа. И така:

Стъпка 1 - научи се на правилата от кучешкия живот

Ако има нещо, което съм научила от Дъдли, моят голдън ретрийвър, то горе-долу би звучало така: "Аз съм щастлив с малко, искам само още една купичка Royal Canin, прясна вода, да мога да поспя добре следобеда и... ще ме гушнеш ли за малко на дивана - много те обичам". С две думи - да имам нужда от малко, да съм щастлива с храната, която имам да давам и да получавам любов.

Осъзнах го един път, докато гледах Дъдли и сестра му Лори, които играеха в една много гореща лятна привечер в реката край Мальовица. Да се научиш на щастие от кучетата, да наблюдаваш кои са нещата, които ги правят истински радостни и да се постараеш да погледнеш света откъм позицията на същество, което дарява и получава обич - мисля, че Дъдли е най-големият ми учител по обичане. Ако искате да се научите да давате любов - вземете си куче. Е, няма да стане без две пълни купи Royal Canin на ден (Дъдли е влюбен в тази храна от бебе), но да знаете - колкото и да търсите любов в света, няма да я откриете никъде в толкова голяма доза, колкото в очите на кучето.

Стъпка 2 - твоят черен костюм винаги ще има поне 2 косъма от кучето

Няма да ви лъжа, колкото и костюма да имате, по всеки един от тях ще бъде "залепен" сякаш с тиксо поне един кучешки косъм. Колкото и добре да направите тоалета си, в онзи сюблимен момент, в който си казвате "наздраве" в някой супер лъскав ресторант с любим човек, от ръкава ви право в неговата чаша ще полети косъм... Например от опашката на звяра, който цяла нощ се е гушкал в завивките с вас. Вижте какво - имате два варианта - да приемете ситуацията, или да се съпротивлявате на реалността. И в двата случая, без значение какво ще направите - онзи незнайно как попаднал косъм от лапи, опашка или просто от сутрешното чесане на кучето, ще присъства в живота ви. Така че - стегнете се - един косъм не е болка за умираме, стига да не го откриете в маслото в хладилника, нали?

А, още нещо. След втората година с куче вкъщи това няма да ви прави впечатление. Изчакайте 24 месеца и всичко ще бъде наред, вярвайте ми!

Стъпка 3 - Стани рано, разходи се - имаш нужда от това

Да имаш куче не е лесна работа. Първо - трябва да се научиш да ставаш рано. Второ - трябва да приемеш факта, че два часа на ден - независимо от атмосферните условия навън, ти ще си в парка. И ще се разхождаш. Ама няма "не искам" и "хайде да го оставим за друг път". Каквото и да си говорим, кучкарите са по-здрави от останалите хора (има си научни изследвания по въпроса), защото ходят повече пеша и прекарват повече време на въздух.

Кажете ми кога иначе при минус 16 през зимата ще станете в 7.30 ч. и ще излезете да направите две кръгчета на парка, ей така - за тонус. Да не се лъжем - няма никакъв шанс. Ако има нещо, за което днес искам да кажа "Благодаря" на косматия звяр - то със сигурност са разходките. И не, не си мислете, че аз разхождам него. Традиционно той развежда мен из места, които принципно са много интересни, но аз все още не ги оценявам. Въпреки това Дъдли всяка сутрин се опитва да ме убеди, че денят ми няма да е същият, ако не обдуши внимателно саксията със здравец на съседите, района около контейнерите за боклук пред нас, няколко къртичини на поляната в парка, крачетата на всички пейки, край които минаваме, няколко женски кучета - колкото са излезли на разходка - не се пропуска нито една дама, както и някои нетрадиционни места - средата на пешеходната пътека докато идва трамвая, обувките на видимо добре облечен мъж пред будката за кафе и раницата на дете, което явно носи сандвич някъде между учебниците...

"Чакай сега, за къде бързаме, не мога да "хвана" от тук с риба тон ли е, или е шунка, я мааалко да се доближа пак...".

Знаете ли, понякога, докато спи вечер под моята завивка и сънува кошмари, си мисля "За какво ли мечтае Дъдли..., дали иска да е човек, или в момента сънува, че зла фея е отмъкнала чувала с Royal Canin и той няма да получи закуска". Всъщност със сигурност знам едно - когато скимти доволно, докато спи, сънува, че е обичан. Точно заради този сън живея и аз.