През последната една година животът ни се обърна на 180 градуса. Думата "ковид" влезе трайно в него - в ежедневието ни, в мислите ни, страховете и молитвите. Затова тук ви представяме разказа от първо лице на Йордан Кроснаков, който прекара пет дни в болницата като доброволец... И идва ред на ден четвърти.

Стоя само два часа в болницата. Няма много багажи за носене, няма с какво да помогна в кухнята. Разхождам се безцелно. Гледам снимките закачени на стената. Снимките на лекарите и на болницата от едно време. Сегашната болница е построена през 1967 г, а през 1971 г е избран нейния патрон - доктор Тота Венкова. Гледам снимката й и си признавам, че не знам нищо за нея.

Когато се прибирам, сядам на компютъра да се запозная с биографията на тази изключителна жена. Чета, чета и пак очите ми започват да сълзят.

Тота Венкова е родена през 1855 г. в Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларя. Тя осиротява рано и живее при семейството на своята сестра.

През 1873 г. Тота Венкова завършва с отличие и Училищното настоятелство я назначава в 5-класното девическо училище, където тя учителства до 1878 г. По време на Руско-турската освободителна война Тота Венкова е самарянка във военния лазарет (Априловска гимназия). Това е времето и мястото, когато у младата жена назрява желанието да посвети живота си на страдащите.

На 15 септември 1878 г. габровският градски управителен съвет издава на Т. Венкова свидетелство за учителстването ѝ в Габрово и заедно със свидетелството за завършване на петокласното Габровско девическо училище заминава да учи медицина в Санкт Петербург със стипендия от 300 рубли и платени пътни разходи. Още първата година Тота Венкова заболява от тежко белодробно възпаление и се връща в България, губейки стипендията си.

След 5-годишно прекъсване се завръща в Санкт Петербург и продължава следването си вече като стипендиантка на българското Министерство на просвещението. През 1886 г. тя се дипломира с отличие. Счита се за първата българка с висше медицинско образование след Освобождението. Връща се в България и работи в болниците в Русе, Търново, Варна и София (1886 – 1893).

През 1893 г. отива на едногодишна специализация по детски и вътрешни болести в Петербург. По-късно във Виена придобива специалност по акушерство и гинекология. След завръщането си в България тя се установява в София. Участва в основаването на първите акушерски курсове към „Червения кръст“ и преподава в тях.

В периода 1899 - 1900 г. работи като училищен лекар при Софийска девическа гимназия. По здравословни причини напуска държавната лекарска служба през 1901 г. и преминава на частна практика в двуетажната си къща на ъгъла на ул. "Солунска" 13 и ул. "Христо Белчев", където открива безплатна женска консултация. Там тя приютява бедни и изоставени жени, за които се грижи и лекува.

Самата д-р Тота Венкова не създава семейство, но помага на племенниците си – Тота, Иван и Кина да получат добро образование.

В края на живота си д-р Тота Венкова завещава цялото свое имущество на народа си. Според оставеното от нея завещание, което се изпълнява едва през 1932 г., тя дарява на Софийския университет 40 000 лв. (тогавашни пари), на Искрецкия санаториум за гръдно болни „Фердинанд I“ – 500 000 лв., за да се обзаведе павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца и на Габровското девическо училище – 500 000 лв.
Умира на 23 декември 1921 г.

Тота Венкова Чехларова е първата българка – дипломиран лекар.

Автор: Йордан Кроснаков