През последната една година животът ни се обърна на 180 градуса. Думата "ковид" влезе трайно в него - в ежедневието ни, в мислите ни, страховете и молитвите. Затова тук ви представяме разказа от първо лице на Йордан Кроснаков, който прекара пет дни в болницата като доброволец... И ето го последният ден.

Последният ми ден в болницата. В 8 ч. отново съм в кухнята. Пак подреждам стока, после мия. Разнасям багаж, с Петър подрязваме розите пред болницата. Слънцето ни кара за малко да забравим за всичко. Разказва ми за Нова Зеландия и Австралия. Разказва ми как иска да възроди парка Баждар в Габрово, да поправи и боядиса пейките, да подкастри храстите. Заели са се с този проект заедно с негов приятел. С мен вече стават трима. Правим планове да започнем пролетта.

"Ще липсваш" - казва. Мълчим. Идва обядът. Вземам количката и тръгваме със сестрата. Инфекциозно 1, Инфекциозно 2, ТРИАЖ, Вътрешно отделение, Хемодиализа.

5 часа съм на крак, изморен съм и мисля да тръгвам. Вземам ключа за стаята. Стоя вътре седнал известно време. Странно е. Ще ми липсва толкова много всичко това. Чувствах се полезен, макар и с толкова дребни неща. Мисля върху думите на Петър, че няма много като нас. Хората ги е страх, не искат да помагат или просто не знаят, че има такова нещо като доброволец. Махам работното облекло и го извхърлям, заключвам стаята и отивам до портиера да оставя ключа. Чакай малко, имам нещо за теб казва. Подава ми нещо сгънато в салфетка.

Петя има рожден ден. Остави това за теб. Петя една от жените, които работи в болницата.

"Благодари й от мое име" - казвам на портиера. Лека работа и до скоро.

Прибирам се пеш. Пътят е чудесен, криволичи през гориста местност. Дишам дълбоко. Чистият въздух изпълва дробовете ми и леко ме замайва. Опитвам се да направя равносметка на тези 5 дни. Един цитат от Ремарк не ми дава мира. Цитат от края на книгата "На Западния фронт нищо ново": "Той падна убит през октомври 1918 година, когато по целия фронт бе тъй тихо и спокойно, че военното комюнике се бе задоволило само с едно изречение: „На западния фронт — нищо ново за отбелязване.“

Мисля си как тази пандемия промени животите ни завинаги. Колко хора изгубиха битката с коронавируса. Как първоначално реагирахме с насмешка и как сега виждаме колко сериозни са нещата. Но най-вече си мисля за лекарите, сестрите и санитарите. За онези, които всекидневно рискуват живота си, за да се борят именно пак за живота. Парадоксално, нали. Виждам ръцетете на момчетата от Трявна, виждам носилките и одеялата. Но на първа линия нищо ново.

Бог да ви пази всичките. Не знам как оставате силни, въпреки всички хули и неволи. Не знам как намирахте сила да ми се усмихвате и да ме питате дали имам нужда от нещо.
Бъдете благословени. За мен думата "лекар" е свещена. Сега такива са думите сестра и санитар.

Пускам този пост, днес на 5-и декември, на Международния ден на доброволеца. Пускам този пост с молба. Болницата има нужда от вашата помощ. Няма да ви лъжа, на моменти е много страшно. Но именно в страха се раждат силата, доброто и любовта.

Весели празници, приятели. Ще ви пожелая само едно: бъдете здрави!

P.S. Телефонът в областната болница, на който можете да получите повече информация и подробности за нуждата от доброволци е 0888/ 233-013.

Автор: Йордан Кроснаков