Истински моден новатор, Кристобал Баленсиага промени радикално силуетът на жените в средата на ХХ век. С методическите си умения на експерт шивач той създаде дрехи, сякаш направени от плавност и грация. За разлика от много други кутюрие, Баленсиага не само умее да рисува, а и да драпира, да изрязва и пришива своите приказни модели от муселин. Всъщност заради познанията си в техниката и конструкцията и заради непоклатимия си перфекционизъм той е уважаван в целия моден свят.

Геният на Кристобал Баленсиага е признат от най-видните дизайнери на всички времена. Например Коко Шанел, обикновено скъпа на похвали, го нарича единственият истински кутюрие, а Диор без колебание заявява: „Висшата мода е оркестър, в който Баленсиага е диригент, а ние всички сме просто обикновени музиканти, които го следват“.

Красотата и изяществото на неговите творения най-добре и най-кратко са обяснени от Даяна Вриланд, легендарният главен редактор на американския Vogue през 60-те:
„В Balenciaga вие сте единствената жена в стаята... не съществува друга жена”.

Наследството на Кристобал Баленсиага определено е национално богатство, а приносът му към модната индустрия трудно може да бъде оценен. На рождения ден на великия кутюрие искаме да ви разкажем няколко интересни факта за него.

Баленсиага е роден в малкото рибарско селце Гетария в баския регион на Испания на 21 януари 1895 г. От ранни години той прекарва много часове до майка си, докато тя работи като шивачка за някои от най-елегантните жени в Испания. В тийнейджърските си години най-изявената жена от неговия град, маркиза де Каса Торес, става негов покровител и клиент, изпращайки го в Мадрид за да премине официално шивашко обучение, а след това с гордост носи и представя неговите творения. Баленсиага получава мигновен и ранен успех в родната си страна. Той отваря клонове на своя бутик Eisa (носещ част от моминското име на майка му Мартина Ейзагьоре) в Мадрид, Барселона и модния морски курорт Сан Себастиан. Неговите дизайни са предпочитани от испанското кралско семейство и модерните членове на аристокрацията. Когато избухва гражданската война, Баленсиага затваря бутиците в Испания и измества дейността си в Париж - признатата модна столица на света. Там талантливият дизайнер се присъединява към редиците на Коко Шанел, Елза Скиапарели и Майнбохер, наред с други утвърдени модни дизайнери. През август 1937 г. Кристобал организира първото си модно ревю в ателието си на „Авеню Джордж V“, показвайки колекция, силно повлияна от испанския Ренесанс. Баленсиага интерпретира многобройни исторически стилове през цялата си кариера. Неговата рокля „Инфанта“ е вдъхновена от костюмите на младите испански принцеси от портретите на Диего Веласкес, докато късото, силно украсено и орнаментирано „сако на светлината“, традиционно носено от тореадорите в бикоборския ринг, вдъхновява голяма част от вечерното му облекло. До 1939 г. Баленсиага е възхваляван във френската преса като революционна сила в модата, а купувачи и клиенти буквално се борят за достъп до колекциите му. По време на Втората световна война почитателите му дори рискуват да пътуват до Европа заради дизайните му, особено заради прославеното му квадратно палто или облеклата, които той създава в уникални цветови комбинации от черно и кафяво или черна дантела над ярко розово.

В следвоенните години проектите на Balenciaga стават все по-практични, рационализирани и линейни. Създаваното от него облекло е различно от популярната, извита форма на пясъчен часовник, която Кристиан Диор популяризира със своя “new look”. Баленсиага харесва леещите се и следващи тялото линии, които му позволяват да промени начина, по който облеклото се свързва с женското тяло. При него линиите на талията постоянно се движат - първо слизат надолу, след това - повдигат. През 1953 г. той представя сакото-балон - елегантна сфера, която обгръща горната част на тялото и осигурява пиедестал за главата на жената. През 1957 г. се появяват легендарната рокля с висока талия baby-doll dress, изящно драпираното палто-пашкул и балонената пола, показани в еднослоен и двуслоен вариант. Нито роклята-чувал (sack dress), представена през 1957 г., нито роклята-риза от 1958 г. имат забележима талия, но и двете се считат за изключително женствени и са били копирани от голям брой производители на готово облекло във всеки ценови диапазон. С тези дизайнерски иновации Balenciaga постигна това, което се смята за най-важния му принос в света на модата: нов силует за жените.
През 60-те години Balenciaga продължава да показва колекции с несравними техника и красота. Неговото иновативно използване на тъкани - той харесва смели материали, тежки платове и богато украсени бродерии - го кара да работи с швейцарската текстилна фирма Абрахам. Заедно разработват плата “газар” (gazar, gazaar) - копринена или вълнена тъкан, изработена от вплетени двойни нишки с висок вискозитет. "Газарът" има гладка текстура, от едната страна материята е матова, а от другата лъскава. Коприненият gazar се използва широко в булчинската и вечерна мода поради способността си да задържа формата. Майсторството на Balenciaga с тази лъскава и лека материя е демонстрирано в трапецовидните сватбени рокли в колекциите му от 1967 и 1968 година.

Сред лоялните клиенти на Баленсиага са Херцогинята на Уиндзор, Полин дьо Ротшилд и Глория Гинес, които не спират да се възхищават на дискретните, но важни елементи и щрихи в облеклото на майстора: яки, които се намират встрани от ключицата, за да придадат вид на лебед на шията или скъсени ръкави/bracelet sleeve с дължина седем осми, наречени така, защото дават възможност на дамите по-добре да парадират с бижутата си.
Баленсиага създава и облеклата на стюардесите на Air France през 1968 г., които безспорно са признати за най-стилните стюардеси за всички времена заради тези униформи. Създадени малко преди Баленсиага да обяви оттеглянето си от света на модата, техните флотски ансамбли се отличават с елегантни линии и бели детайли.

На върха на славата си през 1968г. Баленсиага решава да затвори вратите на модната си къща завинаги. Последната му рокля е представена няколко дни преди смъртта му. През 1972 г. Баленсиага е помолен да проектира сватбена рокля за внучката на Франсиско Франко и бъдещата херцогиня Мария дел Кармен Мартинес-Бордийо и Франко. Умира 16 дни след сватбата – на 24 март 1972 г. у дома в любимата си Испания на 77-годишна възраст.
Мощното му влияние обаче се усеща през двадесет и първи век. Съвременният външен вид, който той създаде се интерпретира през годините от творци като Андре Куржеж и Емануел Унгаро, които са чиракували в ателието му, от Юбер дьо Живанши и Оскар Дела Рента, наред със съвременни дизайнери като Рик Оуенс, Зухаир Мурад и Гарет Пю.

Целият този спомен за талантливия кутюрие можем да завършим с думите на негова дългогодишна клиентка:

„Жените не трябваше да бъдат перфектни или дори красиви, за да носят дрехите му. Дрехите му ги правиха красиви“.