Измина точно година от последното ми пътуване, а преди броени дни фейсбук много услужливо ми напомни за цветния ми pre covid живот и последия път, в който бях в любимата Италия и то по време на карнавала. Гондоли, от които се чува музика, площади, изпълнени с красиви хора, избродирани и приказно нарисувани венециански маски, впечатляващи костюми, балове, цветове и традиция – приключение като излязло от филм с участието едновременно на Казанова, Ромео и Жулиета и Фантомът на операта – точно толкова магична видях и преживях Венеция дни преди да прекратят тази приказна "екстраваганца" заради пандемията, дни преди да затворят границите, държавите и нас по домовете ни.

Вече година живеем в новото нормално - дигитални срещи, работа от вкъщи, виртуални разговори и почти никакви пътувания...
Въвеждането на строги ограничения направи почти невъзможно посещението на някои от любимите ни дестинации в момента - подобно на великолепната Италия с отличната си кухня, вино, музика, изкуство и стил. Но това, че не можем да отидем в Италия в момента, не означава, че не може да поканим Италия на трапезата си поне за ден...
А и кой не обича италианската храна? Огромното разнообразие от вкусни тестени изделия, ризото, сирена и десерти означава, че винаги можем да намерим нещо, което да зарадва вкусовите ни рецептори.

В Италия закуската обикновено е малка, вечерята е кратка и не толкова обилна, за да не си лягаме преяли. Обядът за хората, които живеят на Ботуша обаче има почти спиритуален характер. В италианската кулинарна "психика" обедното хранене е най-важното. То диктува настроението и графика за деня. През седмицата водим по-натоварен живот, така че да си организираме обяд като лигуриец е мисия невъзможна. Затова са уикендите... Неделният обяд в Италия е огромна културна традиция, далеч повече от хранене - това е абсолютна церемония на общуването и любовта.

Именно подобна италианска церемония реших да организирам за фамилията у дома в неделя. Кратка подготовка, внимателен подбор на качествени продукти, няколко тематични детайли за атмосфера, хубаво бяло вино и разбира се италианска музика за фон и кулинарната фиеста е готова!

Италианците винаги започват с така нареченото primo или просто паста – в моя случай с аромат на море или Pasta Frutti di Мare, secondo - месо със зеленчуци, сезонни и много, много вкусни и разбира се разнообразие от сирена – заложих на естествено вкусните сирена на Arla - от меките Arla Gouda и Arla Havarti, до ореховата Arla Emmental и кремообразната Arla Mozzarella, заради това, че са естествено богати на протеини и заради невероятния им вкус.

Откакто открих Arla като бранд, това са сирената, които винаги можете да видите, ако надникнете в хладилника вкъщи. Е, всяка домакиня си има своя тайна, моята се нарича качествена храна и качествени съставки, затова се влюбих в Arla.

За финал на моето италианско приключение зарадвах фамилията с първия в живота ми лично приготвен от мен милфьой. Както всички шедьоври от бутер тесто, Millefoglie произхожда от Франция, но това е една от най-любимите торти в Италия. Този уникално вкусен и лек десерт се приготвя от кори от бутер тесто и пухкав крем, за който можете да използвате крема сирене... Препечените до златисто кори се намазват с крема, приготвен от мляко, жълтъци, брашно и ванилия... В Италия си позволяват повече волности с кремовете, затова и добавките към него могат да са различни – например малко крема сирене Arla, а отгоре се редят ягодите. В комбинация с много късо и ароматно еспресо виртуалното ви пътуване до Италия е гарантирано.

А, и да не забравя. Не тъгувайте, че не можете да пътувате! Тайната на щастието е в рецептата - направете добра храна, пуснете си малко Андреа Бочели, направете си силно еспресо и вече сте там. А какво ли би се случило, ако поемете на истинско виртуално околосветско пътешествие? Мечтайте и нека силата на добрата храна бъде с вас!