Днес – 10 март, се навършват 79 години от спасяването на българските евреи. През 1943 г. България отказва да се подчини на Хитлерова Германия, и така спасява своите евреи от сигурна смърт.

"Това не е само исторически спомен за драматичните събития от годините на Втората световна война. Това е един ден за равносметка, ден, в който всеки от нас трябва да осъзнае отговорността, която носи за света, в който живее. Аз се гордея с това, което направи българският народ и записа със златни букви името на България в човешката история", каза днес пред БНР доцент Александър Оскар - председател на организация на евреите в България "Шалом".

Един от най-пренебрегваните в историческите източници и в медийното пространство през годините факти обаче остава тъкмо този, свързан с главния спасител на евреите в България. Без неговата намеса и влияние над 50 000 български евреи поетапно щяха да намерят смъртта си в газовите камери. И неговото име е Петър Дънов.

Още в началото на 1942 г., председателят на Софийската еврейска община – равин Даниел Цион, отива при Учителя Петър Дънов, за да обсъдят съдбата на българските евреи, над чиито глави е надвиснал смъртоносно „Дамоклиевият меч“ на Третия Райх. В отговор Дънов му дава думата си, че нито един евреин в България няма да бъде детрониран.

С Учителя Даниел Цион, който е в делегацията от софийски равини, се среща още през 1941 г., с молбата да съхранява диамантите, използвани в Софийската синагога по време на богослуженията. По това време, под влияние на хитлеровата политика, по ЗЗД еврейските права и свободи са силно потиснати и ограничени. Петър Дънов поема епруветката с поставените в нея еврейски диаманти и обещава, че ще ги пази като зеницата на очите си. След края на войната те отново са върнати на Синагогата.

Повод за разговора между Даниел Цион и Дънов през 1942 г. е решението на Германия на 20 януари 1942 г. да приключи окончателно еврейския въпрос на териториите на окупираните и присъединени към Третия райх страни. В този план България е разглеждана в пакет с Румъния и Унгария. Квотата за депортиране на българските евреи е 48 000 от провинцията и 8 500 евреи от столицата. В това число не са включени евреите от македонската, тракийските и пиротската области, които за зла участ загиват в газовите камери.

Междувременно протестите на председателя на НС Димитър Пешев и на още 42-ма депутати се оказват безсилни да променят решението на Българския парламент в началото на март 1943 г., даващо "картбланш" на указа за депортирането на 20 000 евреи в нацисткия концентрационен лагер „Треблинка“. Датата на арестите и заминаването е насрочена за нощта срещу 10 март 1943 г., а под указа е и подписът на цар Борис III.

Тогавашният министър на вътрешните работи Петър Габровски избира за придружител на евреите д-р Методи Константинов заради това, че той достатъчно добре познава условията в Полша и е завършил международни отношения там. Подробност, на която обаче никой не обръща внимание, е, че той е бил един от най-близките ученици на Учителя.

Веднага след като получава заповедта от министъра, Константинов веднага се явява пред Петър Дънов с новината за зловещото решение на правителството. Когато прочита заповедта, Учителят безкомпромисно отсича: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление!“ След незабавна среща със съветника на цар Борис и негов ученик - Любомир Лулчев, Дънов му нарежда веднага да отиде при царя и с думите веднага да промени престъпното си намерение.

След като едва успяват да го открият, Лулчев се изправя пред Борис III с думите: „Учителят ми каза. Той ме изпрати да те предупредя, че ако ти допуснеш само един евреин да бъде депортиран от България, от тебе, семейството ти и царското съсловие нищо няма да остане.“ По това време Петър Дънов имал силно влияние благодарение на многобройните си последователи, работещи в почти всички сфери на обществения, политически и културен живот. Реакцията на царя е незабавна.

Двамата с Лулчев веднага тръгват за столицата и малко по-късно на 9 март в кабинета на вътрешния министър Габровски царят демонстративно скъсва собствения си указ за депортацията на българските евреи. Лулчев се навежда, взема от пода листче от скъсания документ и го занася на Методи Константинов, с когото по-късно го показват и на Учителя. Така евреите са спасени.

Не бива да се пренебрегва и ролята, която изиграват за спасението на евреите в България софийският митрополит Стефан, председател на Св. Синод, и пловдивският митрополит Кирил. В това число са и лидерите на някои професионални съюзи, сред които на адвокатите и на писателите. Редица от тях впоследствие са обявени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание съгласно Закона за паметта за Катастрофата.

Поклон пред смелостта, дързостта, бързата реакция и благородното деяние на тези големи личности!

Четете още: Мъдростта на Учителя Дънов: Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе