Вярвам, че красотата ще спаси света – красотата в душите и сърцата ни, красотата, която творим с ръцете и умовете си. Вярвам, че и в тези изключително трудни времена на пандемия, рестрикции и “ново нормално” трябва да се опитваме да създаваме красота около себе си и да си подаряваме позитивни емоции, за да оцелеем. Възхищавам се изключително много на творците, които независимо от това, че са лишени от контакта си с публиката и от нормалната си работна среда, ако щете доходи, продължават да създават красота и да ни радват с изключително стойностна музика и парчета.
А когато в дните на най-големи рестрикции в мрежата се появи новото видео на Ивайло Колев към песента „Светлина”, нямаше как да не поискам да разбера повече за историята парчето, повече за това какво дава светлина на твореца в дни на пандемия, за да продължи да върви по избрания път и, разбира се, да благодаря за красотата и музиката...

Ето какво разказа Ивайло Колев за най-новия си музикален проект “Светлина”:

Ивайло, фенският ти профил в социалните мрежи буквално гръмна от коментари на трогнати и просълзени хора от видеото към новата ти песен „Светлина”. Очакваше ли чак пък такъв ефект?
Вижте, историята действително е много силна. Аз разказвам случка от реалния живот, която почти всеки на възраст 35+ е преживял. Всеки ревностно пази в душата си автентичността на спомените от детството - с благата усмивка на дядо, с люлката под ореха, прашните улици, протритите колене и прочие. И когато му покажеш тази атмосфера толкова искрено и неподправено, надали има нормален човек, който да не се разчувства.

Открехни малко вратата за онези, които още не са слушали песента и гледали видеото.
В центъра на историята е една ретроспекция, описваща красотата на отношенията между дядо и малкия му внук, години след като внукът е пораснал и се е впуснал в кариерната надпревара на големия град. В настоящето той има лъскав костюм и луксозен офис в небостъргач. Целият град е в краката му буквално и преносно. Но лицето му е угрижено, а домът му излъчва студенина и самота. Един ден на път за вкъщи вижда уличен музикант с китара в ръка и каскет напомнящ този на дядо му. Неочакваната среща го изкарва от градската хипноза и го подтиква към едно красиво пътешествие в миналото, към преоткриването си, към търсенето на корените си, на истинското си Аз. Следват каскада от събития, които малко по малко пълнят очите ти с трогателност и така до кулминацията в самия край на клипа.

Кой написа сценария и режисира продукцията?

Сценарият е мой, но не бързай да ме хвалиш, защото всъщност основния сценарист е съдбата. Това е все пак историята на моето детство и някой горе е написал сценария преди доста години. Аз само я преписах и облякох с гласа си. Иначе, режисьорът е Момчил Александров. Да кажем, че и аз имах известен принос в режисирането. Това бе първият ми такъв опит.
Тук е мястото и да благодарим и на чудесния актьорски състав. Ролята на дядо ми изигра Любомир Бъчваров, много добро превъвплъщение от негова страна. Уличният музикант бе Симеон Германов. Моят детски образ бе поверен на Мирослав Мехов, а ролята на сина ми в заключителните акорди във видеото е моя племеник Никола Игнатов.

Какъв човек бе твоят дядо? И какво правеше връзката ви специална?
Дядо ми Иван бе магнетична личност- суров от ударите на живота, войни,немотия, но също нежен и лиричен с песен на уста вечер пред огъня.. Човек канара, говореше малко, но казваше много. А когато запееше...
Той ми даде таланта си и пося в мен музикалната мечта, а по ирония на съдбата си отиде точно когато започвах да я сбъдвам и бях на хиляди километри от него. Това е кармична връзка. Бях си дал обещание, че ще направя песен за него и съм щастлив, че го изпълних.

Опиши ми най-хубавият ти спомен с дядо ти?
На село имахме стопанство с животни и с дядо често ходехме да косим трева, за да има сено за зимата. Тръгвахме рано сутрин. След като накосявахме тревата, оставяхме я малко да поизпръхне на полето и сядахме в най-жежкото слънце под каруцата или под някоя дебела сянка, ако имаше дърво наблизо. Тогава той започваше да ми пее. Това беше народно творчество, неиздавано. Песни, които след това никога никъде повече не чух през живота си. Те си отидоха с него. Ако тогава имаше смартфони, да го записвам....но уви!
Хапвахме домашно сирене и домати от градината ни, а той ми пееше ли пееше.

Ако сега беше жив какво би искал да му кажеш?
Бих го прегърнал и бих му благодарил не само за музикалният талант, който ми даде, а и затова, че възпита в мен отношение и уважение към труда. Защото на село често се работеше от изгрев до залез, но това никога не ми е тежало, защото и в работата и в удоволствията присъстваше неизменно песента.

Трябва да кажем, че и музиката и текста са също много грабващи,а не само видеото. Кои са авторите?
Авторите са колумбийци, трима човека - Даниел Бетанкур, Анджела Давалос и Кристиан Леуци. Българският екип е дълъг. Текста е на Еванджелин.
По аранжимента пък работиха цели 4 човека: Алекс Нушев, Петър Алексиев, Момчил Колев и Милен Василев.
Бекволкалите са на Теодор Койчинов и Виктория Главчева. Струнните изсвириха трио от Софийски солисти - Стоимен Пеев, Кирил Христов, Димитър Тенчев. А по звука работиха Милен Василев, Юлиян Янев и Иван Иванов. Изобщо, голяма армия! Но резултатът си заслужаваше.
Усеща се и симфоничен почерк...
По оркестрацията работиха Петър Алексиев и Милен Василев в различни етапи от песента и независимо един от друг. Но се е получила такава хубава симбиоза, не мислиш ли?!

Мисля, че и песента и видеото са много стойностни. Желая ти много успех! Какво искаш да кажеш на твоите почитатели за финал?

Пазете като зениците на очите си родовата си памет, традициите и семейните ценности, защото те ще ни преведат през трудните времена, които се задават.
Следвайте светлината и....снимайте живи моменти със своите баби и дядовци. Сега поне имате тази възможност. Особено, ако ви пеят хубави песни. И се обичайте!!!