Майката е майка, независимо къде живее, от каква раса е, цвят на кожата, религия. Всяка майка буквално умира, когато в ръцете ѝ умре детето ѝ. Казват, че родителите не трябва да надживяват децата си. А когато един млад живот е отнет от оръжие, а не от Бог, болката е още по-голяма, загубата е още по-нелепа и трябва да събуди ответна реакция.

Децата трябва да живеят. те не трябва да бъдат жертви на конфликти, на диктаторски домогвания, вътрешни битки... Децата са нашето бъдеще. Когато убиваме бъдещето, ние убиваме себе си.

В Мианмар повече от 40 деца загубиха живота си. По информация на Ню Йорк Таймс повечето от тях са били жертви на хаоса по улиците в страната, възникнал следтвие на бруталните действия на военните срещу населението.

Разследването на Ню Йорк Таймс се базира на медицински данни, сведения от погребения, както и свидетелства на засегнати семейства. Едно от пострадалите, за които е съобщено, е новородено дете в Янгон.

Размириците в Мианмар започнаха след военния преврат, осъществен на 1 февруари. Тогава беше свалена управляващата партия, а лидерката ѝ Аун Сан Су Чжи беше поставена под домашен арест.

Оттогава в страната се провеждат масови протести, които бяха посрещнати с агресия от страна на управляващата военна хунта. Общият брой на жертвите до момента надвишава 550 души.

Преди седмица ООН предупреди, че кървавата баня в страната е неизбежна, а заради растящото насилие САЩ изтеглиха свои дипломати.

Въпреки продължаващото насилие, протестиращите не се отказват от действията си. В понеделник те поискаха международно признание за етнически малцинства и младите демонстранти, борещи се срещу силите за сигурност на Мианмар.

В последните седмици те опитаха и нова форма на протест като започнаха да трупат боклук по улиците в опит да противодействат на военните. Войната е лош избор. Особено, когато е срещу свои. А светът няма да бъде по-добро място за живеене, ако не защити децата си. Независимо в коя точка на света се намират. Независимо от расата, цвета, вярата...