Климентина Фърцова e родена през 1998 в София. Завършва Втора английска гимназия и смята да запише маркетинг в чужбина. След случайна среща кандидатства в НАТФИЗ и е приета в класа по актьорско майсторство на проф. Пламен Марков, випуск 2021. В средата на април по кината у нас ще излезе филма “Голата истина за група Жигули“ с нейно участие, а междувременно я гледаме и в сериала „Белези“.
-Научили сте се да свирите на цигулка заради „Голата истина за група Жигули“. Какво обаче не бихте направили заради участие във филм?
-Знам ли! Цигулката беше голямо предизвикателство и костваше доста усилия и нерви. Но знаех, че го правя за смислен, хубав проект и си заслужава – това е от голямо значение. Мотивацията при мен играе важна роля. Ако нещо силно ме развълнува и реша, че трябва да стане, съм готова на всякакви жертви.

- Част сте от рок банда и сигурно това е музиката, която слушате предимно. Ако обаче чалга певица ви поръча песен, както това се случва с екранния ви баща Михаил Билалов, ще ѝ напишете ли?
-Определено рокът е моята музика. Точно затова толкова се радвам, че имах възможност да участвам в заснемането на „Голата истина за група Жигули“. Музиката в България е тема, която силно ме вълнува. Разбирам, че вкусовете и търсенето са се променили с времето. Не мога да разделям музиката на хубава и лоша. Знам само, че никога не бих направила нещо просто защото ще се продава. Индивидуалността е нещо, което никога не трябва да губиш, особено ако се занимаваш с изкуство. С групата („Crimson Velvet“) си позволяваме много да експериментираме. Вкусовете на широката аудитория далеч не са ни приоритет. Свирим, пишем и пеем каквото и както поискаме – по нашия собствен начин. Това е вълнуващ процес. Вярвам, че има хора, които ще го оценят.
- Името ви е доста необичайно. Откъде има фамилията ви и на коя баба Климентина сте кръстена?
-Нямам интересна история за името си, за съжаление. Кръстена съм на баба ми Костадинка и дядо ми Кирил. Откраднала съм си само една буквичка, но пък за сметка на това и доста други работи, които май са по-важни. Фамилията ми си остава мистерия и за мен самата. Само мога да се възползвам от нея и да не се ядосвам много, когато ме вкарва в комични ситуации, тъй като и това се случва често.

- Заснехте първия си игрален филм в пандемична обстановка. Това по-скоро плюс ли е или минус за прохождащ актьор и коя е случката, свързана с противоепидемичните мерки, която ще помните винаги?
-Гледам на цялата тази работа по-скоро като плюс. Докато академията и театрите бяха затворени, ми се отвори един прозорец с доста свободно време, в което вместо да се занимавам с глупости, имах сериозна работа за вършене. Веднага след филма започнахме репетиции на „Закуска в Тифани“ в Пловдивския театър, няколко дни след премиерата започнаха снимките на сериала „Белези“, след това бързо трябваше да се мобилизираме с бандата да запишем първия ни албум. Някак магически отлетя времето и е малко смешно всъщност, че почти изключих за пандемичната обстановка.
- Вие самата страхувате ли се по време на снимките или при играта ви на сцената? Трябва ли театрите да затворят във време на пандемия?
-За мен няма нищо страшно. Пандемията е нещо, с което трябва да свикнем да се справяме. Театрите функционират на 30%. Всички противоепидемични мерки се спазват. Със сигурност едно представление не е по-страшно от пътуването в градския транспорт или пазаруването в супермаркет. Театър трябва да има!
- „Голата истина за група Жигули“ малко напомня за „Оркестър без име“ - любимия на поколения българи филм. Кой е Вашият любим и гледате ли стари филми?
-Баща ми винаги е бил заклет ценител на старите български филми. Не е лъжа, че покрай него съм изгледала бая и случайно или не и аз много ги харесвам. Може и така да съм научена. Със сигурност любим ми е „Следите остават“. Има нещо в това черно-бяло кино, което ме кара да чувствам уют и безопасност. Нещо, което сега липсва. Там мога да избягам.

- Героинята ви в „Белези“ е жертва на домашно насилие. Трудно ли се играе подобна роля и имахте ли колебание, когато получихте поканата да снимате с сериала?
-Всичко звучи трудно и страшно в началото. Но трябва да започнеш отнякъде и просто да опиташ. Не винаги се получава това, което съм си мислела, и често не съм доволна от себе си, но вярвам, че всяко нещо, което правиш е ценно, понеже си тръгваш с нов опит. Участието ми в “Белези“ за мен беше едно голямо приключение. Идеята и сюжетът ми се сториха интересни – по-различни от другите неща, които се снимат в момента. Семейството и средата, в която израстваш, те възпитават за цял живот. Ние сме такива, каквито сме неслучайно и понякога изисква доста усилия да се пребориш със собствения си характер. Това са интересни въпроси, които ме вълнуват.
- Представяте ли се на мястото на Мария Бакалова и какво мислите за полемиката, разгоряла се у нас за участието ѝ специално в „Борат2“?
-Не мога и да си представя какво и е на Мария в момента. Спомням си как се почувствах като ми се обади Диана Добрева, че съм одобрена за ролята на Холи от „Закуска в Тифани“. Сигурно е същото, но умножено по хиляда. Радвам се много за Мария. Имала е жесток късмет. Била е на точното място в точното време. И мисля, че се е справила отлично с ролята си в „Борат 2“. Направила е точно това, което се е искало от нея. Това момиче е супер! Оттук нататък я очакват само хубави неща и мисля, че ги заслужава.

Четете още: Защо Мишо Билалов се вбеси на Камелия?