Да имаш куче изобщо не е шега работа и да ви кажа - ако разберете това, чак след като вече сте се сдоболи с четириног член на семейството, хич не ви завиждам. Когато аз узрях за идеята да имам куче вкъщи, вече бях на 24, имах си сериозна връзка, тоест нямаше да си гледам кучето сама, а щяхме да сме двама. Дотук добре. Но една вечер водихме влюбен разговор и решихме, че може да си вземем домашен любимец, но за сметка на това нямаме никакъв опит. Принципно не звучи сложно, но си купихме книга на тема "Как да отглеждаме куче вкъщи". Прочетохме я и се отказахме да имаме домашен любимец. Завинаги и категорично. Мен, ако питате - това беше мъдро решение.

Защо няколко месеца след това имах в скута си пикаещ навсякъде голдън ретрийвър на 40 дни, още не мога да си обясня.

За хората, знаете, казват че се женят, като дойде "сляпата неделя". Трябва да има и някакъв такъв израз за кучетата - обзема те някакво моментно умопомрачение, след което вкъщи вече всичко е в малки локвички бебешка урина и наоколо щъка звяр, който с палавите си остри зъбки иска да захапе всеки подаващ се пръст от джапанките ти с цел, да си го подъвче малко.

Разбира се, към Дъдли, на когото е посветен този специален кучешки блог, ние подходихме съвсем академично. Взехме си отпуска, за да му създадем първите хигиенични навици (отбелязвам, че когато пристигна, той вече можеше да ползва памперс, ура!).

Записахме го и на училище за кучета. После се оказа, че сме се записали ние на училище, а Дъдли само присъства и яде лакомства с невероятната си усмивка в стил, издаващ настроение от типа на: "Ауууу, добре де, дай кашкавалчето, кажи сега пак какво искаш - да седна? Ей сега, след малко!".

След година и половина, в която ние (двама висшисти с по няколко дипломи, специализации у нас и в чужбина, докторантури и прочие) успяхме да усвоим някои основни постулати в обучението на кучетата, вече бяхме готови да съжителстваме с питомен вълк вкъщи. Но командата "Дай лапа" не е всичко, което тярбва да знаете за кучешкото възпитание, така че за ваше улеснение публикувам в този специален блог някои от важните неща, на които се научих аз самата от живота ми с косматия, пускащ лиги, джавкащ и винаги гладен Дъдли. И така:

*Дъдли и компания

Не, не, не - никога не се поддавайте на "онзи" кучешки поглед

Вярно е, кучетата не могат да говорят. Обаче пък така са се научили да гледат в периода на еволюцията, че понякога само за секунда да си пресечеш погледа с този на гладен домашен любимец, готов на всичко да получи хапка храна от масата, е равносилно на излагане на радиационен фон, застрашаващ живота. Изобщо, с две думи - да не ви се случва.

Но един път поддадете ли се на изкушението - край, с вас е свършено. Кучетата обичат постоянството, затова вие винаги трябва да вземате еднакви решения. Това, казано накратко, значи: от масата не се яде и точка. Сутрин се спи до 8.00 и не се излиза на разходка в 7.00 и точка. С кални лапи се стои само в коридора и не се влиза в хола. Точка. Никога не давайте "заден" от някое свое решение, защото един път изпуснете ли възможността, край. После става... абе не искате да знаете. Сърцераздирателно.

Стой, чакай, седни

Да, първото, което научихме по време на обучението си в училището за кучета беше: Дай лапа не е всичко, което едно куче трябва да може да прави. И това е важно, защото ако научите кучето на някои команди, може това да спаси живота му. "Стой", "седни" и "чакай", когато наблизо минава трамвай например, е нещо толкова вжно, колкото нямате идея да си представите.

Така, сега ако се чудите дали не съм спирала 2 пъти трамвай, заставайки на релсите и махайки отчаяно на ватмана, докато Дъдли обикаля във всички посоки и гони току що разгонена и доста засукана женска, е да знаете - правила съм го. Последният път ватманът искаше да бие мен, аз стопанина на разгонената кучка, той пък Дъдли.

Та с две думи - научете много настоятелно кучето на командата "Стой". "Седни" също върши работа, поне от моя опит с Дъдли. За щастие "Чакай" също е думичка, която той безпогрешно разбира и винаги забавя темпото, когато кажа "Чакай". Де да можех да си го повтарям и на мен по-честичко това...

Относно командите има едно правило: Казват се с ясен глас, по възможност с удължени гласни и запомнете - никога по 10 пъти. Така кучето разбира, че нещата не са сериозни и може и да мине метър. Ситуацията, в която се чува: "Дъдли, седни! Дъдли, седни де. Сядай, бе Дъдли, сядай..." е недопустима. Казва се веднъж и с много сериозен тон. Ако кучето не слуша, не го правите както трябва. Кучето не е виновно, вие не можете да го правите. Това е урок номер две от обучението в училището за четириноги. Може да не вярвате, но е точно така!

Косми в маслото? А, свиква се, спокойно!

В живота ни с кучето се появиха и някои антагонични въпроси от рода на: "Защо има косми в маслото, което стои в кутия в хладиника, който е затворен?"

Но с течение на времето питанията ни станаха реторични: "Как попадат там и защо, за Бога, след като махнеш единия от кутията, в нея са влезли още два? И също - нормално ли е да си дадеш палтото на химическо чистене, да го извадиш от найлоновия плик ,с който ти го дават и на ревера му да има косъм." Бял. От Дъдли. (Познавам си космите на кучето и не мога да ги сбъркам с чужди).

Колкото и теории на конспирациите да сте чели, едно ще ви кажа - ако обичате да носите черно, не си взимайте светлокосместо куче в цвят шампанско. Тоест - черните ви дрехи винаги ще имат поне един щръкнал от някъде бял косъм в нюанс френско пенливо вино. Затова - един съвет от мен - свикнете навреме. Аз се борих 3 години и накрая се предадох. Сега вкъщи има косми навсякъде и съвсем не ми пука. Купувам повече бели дрехи и това е. Точка.

Обичаш ли ме, дай ми да ям!

Ако от хола вкъщи понякога се чуват скандали, те обикновено са на тема храна. Дъдли много добре знае, че му се полага само една купичка Royal Canin за закуска и за вечеря, но от 9 години почти всеки ден опитва да получи втора порция. Вярно е, влюбен е в храната си, а когато донесем вкъщи нов чувал и го отворим (в началото сякаш гранулите са по-ароматни и не знам как, но той е много наясно с това), вълнението е голямо. Само звукът от отваряне на нов чувал Royal Сanin (с годините останахме много доволни от тази храна - отразява му се отлично), предизвиква такава радост и възбуда, че ако създателите на бранда можеха да видят физиономията на Дъдли, сигурна съм, щяха да ни подарят значка за страст и храброст.

И макар да ми е жал винаги, когато доволно преяла си полягвам да гледам телевизия, а Дъдли се моли за още малко храна, по време на обучението в кучешкото училище научих едно нещо:

Даваш храна само веднъж. Ако не иска да яде - вдигаш купичката на високо и я сваляш отново, чак когато дойде време за следващото хранене. С гранулите шега не бива - това е много важна част от възпитанието и кучето трябва да се научи на уважение към този "ритуал".

*Очаквайте и следвашите ни материали, в които ще ви срещнем с ветеринарния лекар на Дъдли.